Кошмарът на избираемите и избраните партийни и правителствени лидери вероятно е да не бъдат насила „изгонени от кралството им". Последният акт на хората с велики кариери затова е самоопределеното тръгване, отказ по собствено желание и излизане с повдигната глава в шпалира на мотивираните до кръв интриганти, които обаче искат точно това – тяхната глава (няма нужда да припомням за мигновенните кандидатури).
С отказа си да се кандидатира за председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Ангела Меркел използва вероятно последната възможност да си тръгне по собствено желание. Тъй като първоначално тя ще остане канцлер на големия европейски център, има по-малка вероятност нейните протежета да успеят като партийни наследници. Това вероятно ще бъде последната услуга на Меркел за християндемократите, преди да предаде и ключовете на Федералното канцлерство. По собствено желание. И за удоволствието на съпруга си Йоахим Зауер.
С френската елегантност президентът на Франция Еманюел Макрон формулира в понеделник вечерта своите комплименти за канцлера, чието оръжейно ембарго към Саудитска Арабия едва преди няколко дни описа като „чиста демагогия“ (имате ли съмнение, че и политиците са двуличници, и то от най-големите?).
Сега Макрон нарече решението на Меркел „изключително достойно“ и „изключително почтено“. По думите му тя управлява Германия с „голяма смелост" и „никога не забрави какви са ценностите на Европа".
На фона на сърдечното признание на Меркел, че не се е родила като канцлер и кога не забравя това, Макрон би могъл да формулира коментара си и с изказването на френския философ и писател от епохата на Ренесанса Мишел дьо Монтен: „Дори и на най-високия трон на света ние винаги ще седим със собствения си задник".
11:52 | 14.09.22 г.