Джо Кезер забави решението си дълго време. Но вчера следобед главният изпълнителен директор на Siemens използва почти последната възможност да не засегне още повече репутацията на базираната в Мюнхен технологична група Siemens и собствения си имидж: Кезер няма да пътува за инвеститорската конференция в Рияд, която трябва да започне във вторник. Твърде силен бе натискът от страна на обществеността след насилствената смърт на журналиста Джамал Кашоги в истанбулското консулство на Кралството.
Колко трудно Кезер е взел решението си може да бъде измерено от чистите данни за бизнес отношенията. Siemens има около 2000 служители в Саудитска Арабия, предимно местни жители. Преди пет години компанията спечели договора за изграждане на автономно метро в Рияд на стойност почти 2 млрд. евро. То още не е пуснато, но след завършването му германците трябва да поемат поддръжката. През миналата година арабите поръчаха електроцентрала от Siemens на стойност повече от 400 млн. евро. В основата на проекта е голяма газова турбина, за която пазар в други части на света буквално липсва.
По време на конференцията трябваше да се добавят още големи договори, включително и за амбициозния голям проект „Неом", който се ръководи от стария довереник на Кезер Клаус Клайнфелд в качеството му на съветник на саудитския принц и де факто владетел Мохамед бин Салман. Бившият шеф в Siemens и Alcoa Клейнфелд строи нов суперград в пустинята от името на Салман - на площадка с размерите на провинция Хесен и с обем на инвестициите от около 500 млрд. долара.
На фона на приятелството си с Клайнфелд Кезер доскоро се смяташе за предпочитан партньор за проекта. Конференцията в Рияд имаше за цел да консолидира добрата начална позиция, а Кезер с готовност предостави пари и своя имидж. Корпорацията е спонсор и един от осемте „стратегически партньори" на конференцията, а самият Кезер е един от деветимата членове на консултативния орган на високо равнище, припомня в свой анализ Der Spiegel.
Сега обаче може да се окаже, че саудитците ще санкционират Siemens, като като дадат поне част от поръчките в "Неом" на конкуренти, например американския концерн GE. Особено, след като Кезер бе необичайно ясен в личното си изявление: „Смъртта на Кашоги е „варварска", а официалното изявление на саудитците за инцидента не може да бъде правдоподобно“.
Въпреки това с лавирането си Кезер нанесе дълбоки щети на репутацията на Siemens. Други мениджъри се справиха далеч по-уверено със ситуацията. Изпълнителните директори на Mastercard и Credit Suisse също са членове на консултативния съвет, а техните корпорации също са спонсори. Но те отдавна отказаха присъствие, докато Кезер не само се придържаше към участое в конференцията, но и обясняваше присъствието си по начин, който трудно би обосновал сегашното му решение като наложително от морално естество. „Ако не трябва да ходя никъде, където изчезват хора, ще трябва да си остана у дома", каза той през миналата седмица в Канада.
За саудитското кралско семейство и особено за Салман отказът за присъствие на един от последните видни представители на западния бизнес увеличава огромната липса на известни лица. През миналата година на конференцията се събраха международни корпоративни ръководители, висши държавни служители и ръководители на големи институции, като Международния валутен фонд (МВФ). Заради очевидната амбиция да се изгради подобна среща на глобалния елит, като годишния Световен икономически форум в Швейцария, инвеститорската конференция бе наречена от мнозина „Давос в пустинята".
Наистина известните имена тази година са обаче само в списъка на отказалите. В допълнение към корпоративните ръководители на Siemens, MasterCard и Credit Suisse между другото, отказ от присъствие са дали централите на Airbus, JP Morgan Chase, HSBC, Goldman Sachs, Blackstone и Deutsche Bank. Ръководителят на МВФ Кристин Лагард също оттегли участието си, както и президентът на Световната банка Джим Йонг Ким, американският финансов министър Стивън Манучин и членове на правителствата на Франция и Великобритания.
За Саудитска Арабия обаче е заложено много повече от имиджа. Кралството, за разлика от последните десетилетия, разчита на инвестиции. Западът вече не е необходим само в качеството си на потребител на нефт и газ. В крайна сметка Саудитска Арабия вече усеща, че сегашният икономически модел не може да запази невероятното богатство на страната, защото се основава на пълната зависимост от добива на нефт и газ.
През последните години, поради ниската цена на петрола, в държавния бюджет се отвори огромна дупка, която царството трябваше да запълни с резервите си. Правителството елиминира многобройни субсидии, както и отказа скъпи строителни проекти, което имаше допълнителни последици за националната икономика. Безработицата се повиши до малко под 13%. През миналата година икономиката се сви с 0,7% въпреки резкия ръст на цените на петрола.
Инвеститори и корпорации от САЩ и Европа бяха призовани по волята на кралството да вложат стотици милиарди долари в проекти и инфраструктура. В рамките на малко повече от десетилетие принц Салман иска да развие широк частен сектор, да разчита на възобновяема енергия и да превърне Саудитска Арабия в технологичен лидер. Капиталът, необходим за така наречената "Визия 2030", не би могъл да бъде набран от пълната приватизация на държавната петролна компания Aramco. Според Wall Street Journal тя би била оценена на около 500 млрд. долара - колкото са разходите само на проекта „Неом“.
На фона на всичко това преките чуждестранни инвестиции в момента са изключително скромни - само 1,7 милиарда долара през 2017 г. в сравнение с 12 млрд. долара преди пет години. Инвестиционният климат е малко вероятно да се подобри в резултат на случая Кашоги, както показват и многото откази за участие в конференцията.
Но е малко вероятно предполагаемото убийство на журналиста да възпре инвеститорите в дългосрочен план. Например Лари Финк, директор на най-големия по активи инвестиционен фонд Blackrock, отказа участието си в конференцията през миналата седмица. Неговата компания обаче ясно заяви, че няма да се оттегли от Саудитска Арабия. Британската оръжейна компания BAE също няма да се откаже от сделките с кралството, както и френските компании Thales и Total.
И Джо Кезер използва отказа си, за да предаде още едно послание към Рияд. Само няколко изречения след пояснението, че там има бизнес за до 30 млрд. долара, Кезер пише: „От десетилетия Siemens е надежден партньор на Саудитска Арабия и подкрепя неговата амбициозна Визия 2030".