По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Българското Министерство на финансите е изпратило ревизирани проектопромени в банковото законодателство до Европейската централна банка (ЕЦБ) на 8 октомври. Промените са крачка към членството на България в банковия съюз. Разликите между оригиналните и ревизираните текстове са много, но като цяло - по-скоро технически. Министерството приема, че фазата за кандидатстване за т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с Франкфурт е приключена и се пристъпва към подготовката за членството в банковия съюз, а след това – и в еврозоната.
Правителствените разходи за пенсии през следващата година ще доближат 10 млрд. лв., което е с 5,6% над заложеното през 2018 г. Минималните осигурителни прагове се повишават средно с 4,7% заради увеличението на минималната работна заплата от 510 до 560 лв., предвижда част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2019 г. Макар и да не отпада таванът за новите пенсии догодина, в бюджета на Държавното обществено осигуряване са заложени стъпки това да се случи по естествен начин по-нататък, коментира от своя страна социалният министър Бисер Петков.
Над 2,92 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) към края на септември, става ясно от данни на Министерството на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството. От тази сума 2,904 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда.
Президентът Румен Радев наложи вето върху три текста от промените в Закона за държавната собственост, гласувани от парламента на 10 октомври по предложение на депутати от управляващата коалция. С текстовете се дава възможност за скрита приватизация на фирми от забранителния списък чрез апортиране на имоти и вещи в смесени дружества, пише в мотивите на ветото. Аналогични критики към закона се чуха още по време на гласуването му.
Правителството одобри проекта на Закона за хората с увреждания във вида, в който е предложен, а за реализацията му през следващата година са предвидени 486 млн. лв. В проекта остава спорното предложение да има квота от наети хора с увреждания в големите компании, което не се одобрява от работодатели и синдикати. Междувременно редица организации призоваха за оставка на вицепремиера Валери Симеонов, който за пореден път коментира с пренебрежение поведението на майките на деца с увреждания. Очаква се голям протест в понеделник.
Бизнесът призова за промяна в Кодекса на труда, с която да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството между първата и втората година на детето. Според Асоциацията на организациите на българските работодатели неоправдано се прехвърля финансовата тежест върху работодателите. За тази промяна работодателите настояват от години, а сега е провокирана след решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд. Съгласно Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, посочва се в позицията.
Данъчните промени за 2019 г. бяха приети на първо четене в ресорната бюджетна комисия. Промените получиха единодушна подкрепа от синдикати и работодатели. Единствената опозиция са депутатите от БСП - заради липса на оценка на въздействието на измененията на данъка върху автомобилите. Сред предложенията са въвеждането на "еко" елемент във формулата за изчисляване на данъка върху автомобили и отпадането на задължението за издаване на служебни бележки от 2020 г.
България запазва 51-ото си място от 140 държави в Глобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум. Тя е лидер по този показател на Балканите. Страната ни получава най-висока оценка за макроикономическата си стабилност, здравето на хората, инфраструктурата и въвеждането на информационни технологии. След България се нареждат три държави членки на ЕС (и трите на Балканите) - Румъния, Гърция и Хърватия. Лидер за пръв път от десетилетие са САЩ.
България е с третата по големина инфлация в рамките на Европейския съюз след тази в Румъния и Унгария. Това става ясно от последните данни на Евростат. Най-висок ръст на потребителските цени е измерен в Румъния - 4,7%, следвана от Унгария с 3,7% и България с 3,6%. Веднага след това е Естония с 3,5% и Латвия с 3,3%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания - 0,5%, Гърция - 1,1%, и Ирландия – 1,2%.
ЕС и Еврозоната
Изборите в Бавария предизвикаха нови съмнения за това дали Ангела Меркел може да оцелее като канцлер, след като гласоподавателите нанесоха удар по две от трите партии, съставляващи правителството. Резултатите от вота сочат най-лошото представяне от 1950 г. насам за Християнсоциалния съюз - баварският съюзник на Меркел, който отдавна разполага с абсолютно мнозинство в провинцията и управлява там през последните 60 години. Коалиционният партньор на Меркел – социалдемократите, също пострадаха, класирайки се пети.
Италианското правителство представи проектобюджета си в последната минута - във вторник вечерта. В него то планира значително по-високо ниво на нов дълг, отколкото бе договорено в Брюксел. Коалицията от десни и леви популисти планира да увеличи бюджетния дефицит до 2,4% от годишната икономическа продукция през следващата година, за да финансира скъпите си предизборни обещания. Това е три пъти повече от ставката от 0,8%, обещана на Европейската комисия от предишното италианско правителство. Напрежението обаче нарасна в края на седмицата заради писмото, което еврокомисарят по финансите Пиер Московиси написа до италианския министър на финансите Джовани Триа.
Представители на Европейския съюз (ЕС) са притеснени, че бюджетният дефицит на Италия за 2019 г., който вчера Рим одобри (2,4% от брутния вътрешен продукт на страната), може да се окаже по-висок, тъй като някои мерки около плана все още оставан неизяснени.
Икономическото доверие в еврозоната и в Германия продължава да се влошава през октомври, става ясно от последните данни на института ZEW, който измерва нагласите на анализаторите и инвеститорите. Очакванията за конюнктурата на финансовите анализатори и институционалните инвеститори за Германия се влошават изненадващо силно през десетия месец, показва анализът на организацията. "Очакванията за германската икономика се влошават преди всичко заради задълбочаващия се търговски конфликт между САЩ и Китай", казва президентът на ZEW Ахим Вамбах. "Изхождащите от това негативни оценки за германския износ вече започват да се отразяват и в действителните експортни тенденции".
Инфлацията във Великобритания се е забавила повече от очакваното през септември, достигайки тримесечно дъно. Това показват официални данни на Националната статистическа служба в страната, цитирани от Ройтерс.
Британското правителство отчете по-малък от очакваното бюджетен дефицит през септември, но подобрението е малко вероятно да бъде от полза за финансовия министър Филип Хамънд, който подготвя основния финансов закон за догодина. Дупката в бюджета се е свила през септември до 4,123 млрд. паунда (5,38 млрд. долара) от 4,958 млрд. паунда преди година, съобщиха от националната статистическа служба. Очакванията на икономисти, допитани от Ройтерс, бяха за четене от 4,5 млрд. паунда.
Китай
Икономическото разширяване на Китай се забавя до най-слабия си темп от финансовата криза насам, докато водещи финансови регулатори стартираха извънредни координирани усилия за успокояване на нервните инвеститори. Темпът на растеж през третото тримесечие се забави до 6,5%, с което не отговори на пазарните очаквания, показват статистически данни, публикувани в петък. Ръстът на промишленото производство и потреблението се забави през тримесечието, докато износът се задържа на високо ниво въпреки търговската война със САЩ.
Ръстът на инвестициите в имоти в Китай се е забавил през септември, а продажбите на жилища са намалели за първи път от април, тъй като предприемачите преразглеждат плановете си за експанзия заради икономическата несигурност и влизането в сила на допълнителните ограничения върху спекулативните инвестиции. Охлаждане на пазара може да повиши рисковете за спад на втората по големина икономика в света, която е изправена пред по-широки проблеми, включително задълбочаването на търговската война със САЩ.
Има вероятност местните власти в Китай да са натрупали задбалансови дългове в размер на поне 40 трлн. юана (5,8 трлн. долара), което значи, че е възможно обявяването на още несъстоятелности в близко бъдеще. Според официалната статистика от 2014 г. местните власти в Китай са имали задължения в размер на 17,89 трлн. юана (2,8 трлн. долара). За четири години дългът се е повишил с повече от 100%.
САЩ Броят на заявленията при безработица в САЩ намалява с 5 хил. до 210 хиляди в седмицата, приключваща на 13 октомври. За сравнение, консенсусната прогноза на пазара беше за 212 хил. При положение, че броят на безработните в страната е на нивата от 1973 г., може да се предполага, че престои по-нататъшно затягане на условията на пазара на труда.
Развиващи се пазари
Продажбите на дребно в Турция растат с 1,3% на годишна база през август, следвайки ревизирани в посока надолу данни за юли с ръст от 2,8%. Последното четене на данните показва най-слаб темп на растеж от февруари 2017 г., когато продажбите на дребно се свиха с 0,9%. Ръстът на продажбите се забавя при храните, напитките и тютюневите продукти (до 4,9% спрямо отчетените 7,2% през юли).
Проектобюджетът на турския президент Реджеп Ердоган за 2019 г. обещава да помогне на икономиката да възстанови фискалната си дисциплина и да ограничи инфлацията след период на увеличен кредитен ръст и срив на лирата от последната година. Според предложението на основния закон разходите и приходите трябва да нараснат с по 25% от тази година, поддържайки годишния дефицит на стойности от малко над 80 млрд. турски лири (14,2 млрд. долара), се казва в проекта на текста, изготвен от службата на президента и изпратен на парламентарната Комисия по планиране и бюджет.
Годишното ниво на безработица в Турция е ударило 10,8%. „Броят на безработните над 15-годишна възраст се е увеличил с 88 хил. души до 3,531 млн. души през юли 2018 г. спрямо същия период на миналата година. Нивото на безработица е от 10,8% с ръст от 0,1 пр.п. През същия период безработицата извън земеделския сектор е била на ниво от 12,9% след спад от 0,1 пр.п.“, обяви Турският статистически институт.
08:45 | 14.09.22 г.