Американският търговски представител Робърт Лайтайзър направи подарък за привържениците на Brexit. Неговото писмо, с което информира Конгреса, че администрацията на Тръмп планира да потърси „напредничава“ сделка за свободна търговия с Великобритания, е музика за ушите на тези, според които излизането от състава на Европейския съюз ще позволи на страната да преследва амбициозните си политики за двустранни споразумения.
Сключването на един такъв договор е едно на ръка. Основното изискване е да има политическа воля и това е налице и от двете страни. Истинският въпрос обаче е какво ще получи Великобритания от това, посочва журналистът Тереза Рафаел в материал за Bloomberg.
Обосновката за сделката се простира отвъд сантименталностите за специалните отношения между двете страни и шотландският голф клуб на Доналд Тръмп. САЩ отговарят за 19% от стойността на британския износ, те са и най-големият единичен търговски партньор на Лондон, като също така са и най-големият му пазар за износ. Също така няма друга държава в света, която да инвестира повече във Великобритания от САЩ. Според министерството на търговията и индустрията едно търговско споразумение между двете страни може да стимулира търговията и да има значителни ползи за изоставащата британска промишленост.
Намаляването на търговските бариери ще е от полза и за двете икономики. Тук обаче има две причини за по-предпазливо подхождане. Първата е, че това не са симетрични преговори. Това е сблъсък между икономически слон в размер на 19 трлн. долара и дребна рибка за 2,6 трлн. долара.
Ако Великобритания смята ЕС за инатлив партньор по време на преговорите за Brexit, то това ще е нищо спрямо влиянието, което Конгресът може да окаже върху американската позиция в бъдещия диалог.
Истинската награда от сделките за свободна търговия в днешно време е намаляването на немитническите бариери. Тук САЩ ще бъдат дори още по-труден партньор. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) се провали когато ЕС и Великобритания не можаха да постигнат споразумение по редица въпроси, включително стандартите за качеството на храните. Трябва да се отбележи, че няма развитие и по въпроса за финансовите услуги, където Лондон има интерес от това да получи достъп до американските пазари.
Ако европейският строг регулаторен контрол бе причина за постоянни критики във Великобритания, то САЩ е още по-зле. Там съществуват близо 3000 мерки за сигурност и защита на здравето, технически бариери и други ограничения, спрямо „едва“ 672 в ЕС, съобщават от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В същото време много от търговските бариери са на щатско ниво, където ще е много по-трудно, може би невъзможно, да бъдат отменени. Чуждестранните застрахователи например трябва да установят търговско представителство в САЩ, за да предлагат услугите си. Но в Ню Йорк те са изправени пред по-високи капиталови изисквания от местните компании, като също така мнозинството от директорите им трябва да бъдат американски граждани и поне един от тях да живее в Ню Йорк.
Разбира се, Великобритания също има свои бариери, които няма да се съгласна да премахне, особено при счетоводството, въздушния транспорт и архитектурата. Великобритания също така ще иска да защити модела за покупка на лекарства на Националната си здравна служба.