Има нещо гнило в Дания

ПЕТЪР ЙОВЧЕВ, текстът е публикуван в Investor Digest   От години някои експерти представят европейския надзор като панацеа, способна да излекува в зародиш всякакви потенциални проблеми на българския банков сектор. Очевидно до някаква степен това мнение се споделя и от правителството, което това лято се съгласи на безпрецедентното условие да влезе в банковия съюз - тоест да предостави на ЕЦБ сериозна част от надзорните функции върху финансовата си система - още с влизането в механизма ERM II, преди фактическото приемане на еврото. Но по ирония на съдбата този ход, който според някои би трябвало да увеличи спокойствието и доверието в българските банки, съвпадна по време с няколко от най-големите финансови скандали в новата история на Европа, накарали мнозина да се усъмнят открито в ефективността на надзора на ЕЦБ. Последната капка, преляла чашата, бе подновеното разследване в Danske Bank, което изкара наяве една от най-крупните схеми за пране на пари в последните десетилетия. Според предварителни оценки става дума за близо 200 милиарда евро съмнителни трансфери, направени между 2007 и 2015 година от естонския клон на банката. Европейските банки са се превърнали в мечтата на перача на пари, коментира банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс, като напомня, че Еврокомисията дори не е успяла още да създаде единна база данни за прането на пари.

"Европейската централна  банка не може повече да  се крие зад гърбовете на  националните надзори", заяви  още през пролетта Свен Гийголд, говорител на групата на зелените  в Европейския парламент. "Бизнес  моделите на всички банки в еврозоната трябва да бъдат систематично проверявани за рискове, свързани с финансови престъпления. ЕЦБ вече има компетенциите да го прави". Според Гийголд е "унизително и злепоставящо", че се налага Съединените щати да действат като действителния надзор срещу прането на пари в Европа. Строго погледнато Danske Bank не е сред банките в еврозоната. Дания и Великобритания са единствените страни в ЕС със специални клаузи в договорите за присъединяване, които не ги задължават да приемат еврото. През 2015 правителството в Копенхаген обяви намерение да присъедини страната към новосъздадения банков съюз, но после промяната на парламентарното мнозинство блокира този процес и сега той е оставен за 2019 - евентуално. Само че Естония, където местният клон на Danske е извършвал съмнителните трансфери, е член на еврозоната. Гуверньорът на националната й банка Ардо Хансон е член на управителния съвет на ЕЦБ; вицегуверньорът Мадис Мюлер е член на надзорния съвет, който именно би трябвало да следи да не се случват толкова очевидни схеми като разработваната от филиала на Danske в Естония. По размер на активите този филиал е петата най-значима банка в страната (от общо 16). Няма обяснение защо е останал под радара. Защо говорим за "очевидна" схема ли? Дори най-повърхностният поглед върху числата ще ви даде отговора. Подозрителните дейности се отнасят до чуждестранните клиенти на естонския клон. По данни на самата банка тези клиенти са около 15 000, най-много от Русия, Великобритания и Британските вирджински острови. След проучването на първите 6000 сметки Danske призна, че "голямото мнозинство" от тях са съмнителни. През тези 15 000 сметки са превъртени 200 милиарда евро - десет пъти повече от Брутния вътрешен продукт на Естония. Само през 2013 година тези трансфери са надхвърлили 30 милиарда евро - на фона на всички депозити в естонската банкова система, които едва надхвърлят 19 милиарда евро.  Възвръщаемостта на капитала на Danske от чуждестранните клиенти през 2013 година е била смайващите 402% - при средно 60% за Естония и едва 7% в съседна Латвия. Още през 2014 вътрешен информатор разкрива схемата и естонският регулатор бие тревога. Пред 2015 Deutsche bank се отказва от партньорството във валутните операции с Danske в Естония и предупреждава датската банка, че само един на десет нейни клиенти изглежда извън подозрение. Преди това същото предупреждение отправя JPMorgan. Самата Danske Bank обаче не предприема нищо. Всъщност тъкмо обратното: Томас Борген, който като шеф на международното банкиране управлява естонския бизнес през 2009-2012, през 2013 е избран за главен изпълнителен директор на банката. Едва през 2017, след поредица сензационни разкрития във вестник Berlingske, банката започва вътрешно разследване по случая. Борген подаде оставка през септември 2018. Вероятно го очаква съдебно обвинение, че е пренебрегнал множеството подозрителни сигнали.