Изтича ли времето на въглищата?

През последните няколко столетия въглищата играят основна роля за глобалното икономическо развитие и „измъкват“ милиони хора от ямата на бедността.

Ролята им остава все така значима и в зората на новото хилядолетие, след като световното потребление на енергия се увеличава с почти две трети, най-вече заради бурното икономическо развитие в Индия и Китай, пише Сиън Брадли, енергиен експерт към международния мозъчен тръст Chatham House.

В световен мащаб търговията с въглища се удвои до 1,5 млрд. тона годишно от 2000 г. насам. 

Силният добив в Австралия и Индонезия успява да посрещне нуждите на потреблението, подпомогнати от доставките от Япония и Южна Корея.

В същото време този ресурс се очерта като водещ фактор в негативното изменение на климата и замърсяването на въздуха.

За да се следват принципите на Парижкото споразумение от 2015 г., използването на въглищата трябва драстично и изключително бързо да се ограничи, най-вече в енергийните системи на развитите икономики до 2030 г. и при развиващите се пазари до 2050 г.

Според Брадли трябва да се обърне внимание и на повишаването на конкурентоспособността на възобновяемите енергийни източници, които са „нарочени“ да заменят въглищата като основен двигател на световната икономика.

Надеждите за бързо преминаване към такъв тип енергия се появиха още през 2013 г., когато консумацията на въглища в Китай достигна своя връх значително по-рано от очакваното.

Китай е най-значимият определящ фактор за търсенето на въглища, който съставлява почти половината от световното потребление на този ресурс.

От 2013 до 2016 г. глобалното търсене на въглища отбеляза спад. Но картината отново стана тревожна, когато през 2017 г. потреблението на твърдите изкопаеми горива пак отбеляза повишение.

Решението за бъдещето на въглищата остава да виси в международното пространство като неотложен въпрос.

Глобалните тенденции прикриват отделните регионални случаи – политиката за климата и качеството на въздуха, появата на шистовия газ и намаляващите разходи при добива на електроенергия от възобновяеми източници допринасят значително за упадъка на въглищата сред много от държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Глобални търговски потоци на въглища

Великобритания, първата страна в историята, която развива въглищната енергия, сега може да бъде и една от първите държави, които обръщат гръб на този ресурс.

През 2018 г. в Обединеното кралство отбелязаха общо 42 дена потребление на електроенергия без използване на въглища, като страната вече е започнала постепенното прекратяване на дейността на електроцентралите, работещи с твърдото изкопаемо гориво.

Най-малко 10 страни от Европейския съюз (ЕС) вече обещаха да премахнат въглищата от своето „енергийно меню“ в периода от 2020 и 2030 г., водени от Франция.

Растящите цени на емисиите на въглероден диоксид и трансформирането на енергийните мрежи на редица страни към природния газ и нисковъглеродна енергия потискат още повече необходимостта от използването на въглища.

В същото време все повече компании и индустрии се отдръпват от този ресурс, оставяйки въглищните централи постепенно да „ерозират“ финансово до техния окончателен фалит до 2030 г.

Преднамереният управляем упадък на въглищата в страни като Германия, Полша, САЩ и Китай обаче е значително по-сложен и трудно осъществим.