Когато Йозеф Акерман представи финансовите резултати на Deutsche Bank през февруари 2008 г., той получи двойни аплодисменти: На първо място, това бе 60-ият рожден ден на шефа на банката, а от друга страна той успя да се похвали с рекордна печалба за изминалата година: 6,5 милиарда евро.
Толкова много нито една германска банка не бе печелила до този момент, и то въпреки факта, че световната финансова криза вече беше разтърсила първите кредитори.
„Много съм доволен, че г-н Акерман представи отличен годишен финансов отчет", похвали го тогавашният федерален министър на финансите Пеер Щайнбрюк. А специализираната медия Börsenzeitung отбеляза още един рекорд: „Най-голямата банка в света е във Франкфурт - това вече е нещо".
Днес обаче Deutsche Bank е само бледа сянка на предишния гигант от миналото - и не само заради финансовата криза, коментира в свой анализ Der Spiegel. Години на лошо управление ѝ донесоха загуби за милиарди евро. Много от инвеститорите загубиха увереност, а цената на акциите се срина с повече от 80% от онзи февруари. А най-големите банки в света сега изглеждат на светлинни години пред германската банка.Втората по големина германска банка – Commerzbank, не се справя много по-добре. В края на 2008 г. тя дори трябваше да бъде спасена с помощта на милиарди евро от германската държава, а днес се движи в посока на своята незначителност. В края на септември тя дори ще трябва да напусне индекса Dax, като официално вече няма да принадлежи към 30-те най-големи компании в страната.
Падението на някога гордите германски банки е драматично - и междувременно активизира политиците. След като в продължение на години федералното правителство в Берлин използваше всяка възможност, за да покаже как не му пука за съдбата на банкерите и банките, сега то очевидно се завръща към индустриалната политика от определен вид.
Вицеканцлерът Олаф Шолц изглежда особено ангажиран в темата. За голяма икономика като германската би било сериозен проблем, че местните банки „не разполагат с необходимия размер за подпомагане на предприятията", се оплака наскоро Шолц, който е и финансов министър. И обеща помощ.
Думите му намериха сериозен отклик и подсилиха спекулациите, които витаят от месеци, че Deutsche Bank и Commerzbank може да се слеят.
Идеята има много поддръжници. Според информация на Spiegel не само федералното правителство може да си представи евентуалното сливане на двете големи банки. Висшите мениджъри на двете финансови институции около Кристиан Зевинг и Мартин Цилке са напълно отворени към подобен вариант.
„Цилке предпочита това да стане по-скоро днес, отколкото утре", казва вътрешен източник, който е запознат с разговорите. Зевинг, от друга страна, е заявил, че подобно сливане не би представлявало проблем през следващите 18 месеца. Първо трябвало да се изясни все още непълната интеграция на Postbank, която Deutsche Bank погълна в разгара на финансовата криза, а сега най-сетне иска да приобщи напълно към групата. Освен това е в ход програма за намаляване на разходите, която трябва да укрепи банката. Едва след това тя би била готова за евентуално сливане.
И двете банки не са коментирали темата пред Spiegel.
06:18 | 14.09.22 г.