През 1918 г. единствената идея на хората е била да се върнат към времето преди 1914 г. Днес вече никой не иска да се върне към 1939 г., пише Джон Кейнс през 1942 г.
След Голямата депресия и Втората световна война хората търсят радикална промяна. И я получават, разказва коментаторът на Financial Times Мартин Улф.
Стагфлацията от 70-те години на миналия век довежда до контрареволюция: през 80-те години радикално се променят идеите за ролята на държавата и пазарите, целите на макроикономическата политика и работата на централните банки.
Целта отново бе фундаментална трансформация.
Какво се случи след световната финансова криза през 2008 г.? Опитаха ли политиците да ни върнат в миналото или ни насочиха към различно бъдеще?
Истината е, че те направиха опит да върнат нещата към едно по-добро минало. Именно това се случва и през 1918 г., когато страните тъкмо излизат от приключилата Първа световна война. Тогавашните нови идеи са свързани най-вече с мира - „колективната сигурност“ и Обществото на народите.
Но тогавашните политици са искали да преоткрият предвоенната икономика, да върнат времето на златния стандарт и тогавашните международни отношения.
След кризата от 2008 г. политиците пожелаха да се върнат към по-добрата версия на миналото от гледна точка на финансовите регулации. И в двата случая всичко останало трябваше да остане така, както си е.
Главната цел на следкризисната политика беше спасението: стабилизиране на финансовата система и възстановяване на търсенето. Това беше постигнато като държавните баланси се поставиха зад разпадащата се финансова система, лихвените проценти бяха намалени, фискалните дефицити им бе позволено да се увеличат в краткосрочен план, а същевременно се ограничи дискреционната фискална експанзия и се въведоха нови финансови регулации. Това не допусна срив на икономиката и доведе до (слабо) възстановяване.
Ясно се вижда колко близо са тези действия с политическия консенсус преди кризата, пише Улф.
Финансовата криза беше опустошителен провал на свободния пазар, последвал период на нарастващо неравенство в редица страни. Въпреки това, обратно на случилото се през 70-те години, политиците почти не се усъмниха в относителните роли на правителството и пазарите.