Германският енергиен преход отдавна се счита за един от най-амбициозните и ефективни начини за справяне с изменението на климата, но въгледобивната индустрия и влиянието, което има тя върху местното правителство може да „подхлъзне“ страната от позицията на лидер в борбата с климатичните промени, пише Феликс Хайлман пред Energypost.
По отношение на климата Германия е постигнала значителен напредък – публичните и частните инвестиции в сферата на възобновяемите енергийни източници помагат за понижаването на разходите за “чисти“ технологии, а делът на тези източници в страната вече е нараснал до над 40%.
Наскоро политиката на Германия беше разкритикувана от бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който предупреди страната, че „рискува да изостане“, тъй като редица други страни вече я задминаха в борбата с изменението на климата.
Германия ще изостане сериозно от целите си за ограничаване на вредните емисии, съответно до 2020 и 2030 г., смята Феликс Хайлман.
Големият дял на лигнитните въглища в производството на електроенергия в страната, както и високият процент на отделяне на парникови газове от селското стопанство и транспорта, превръщат зададените цели относно климата в трудно постижима задача.
За да изпълни своите задължения, Германия трябва да прекрати използването на въглища.
Скорошно проучване на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature – WWF) показва, че предвид целите на Парижкото споразумение от 2015 г. оставащият бюджет на Германия само за енергийния сектор би бил напълно усвоен, ако всички налични запаси на въглища бъда изгорени.
В края на юни започна работа т.нар Комисия по въглищата, която се очерта като първа плаха стъпка от страна на Германия за редуциране на вредните емисии.
Този държавен орган обединява експерти от обществото, политиката и академичните среди с цел изготвяне на план за спиране на въгледобива.
Германското министерство на икономиката, което беше натоварено с координирането на работата на комисията, определи и нейните основни цели: запазването на работните места в сектора; проектиране на структурна промяна в регионите, богати на въглища към нисковъглеродна икономика; опазването на климата и постепенното премахване на въглищата като източник на енергия.