Въпреки усилията на иранския режим за цензуриране или за забавяне на интернета, иранците изглежда обичат да гледат популярни видеа в мрежата толкова, колкото всички нас. От бивш водещ, който призовава за насилствена революция, до имитации на „Happy” на Pharell, конкуренцията за YouTube кликове в Иран е огромна.
Сега израелският премиер Бенямин Нетаняху влиза в играта, пише в свой анализ Bloomberg.
Неговият YouTube канал пуска кратки видеа със субтитри на фарси, с което адресира директно иранците. Най-новият клип ги поздравява за представянето на отбора им на Световното първенство по футбол. Кабинетът му има група в Telegram – популярното чат приложение, което режимът наскоро се опита да забрани. В групата се предлагат съвети за опазване на водите и други послания за мир.
Подходът на Нетаняху е небрежен, въпреки че носи костюм и вратовръзка. Неговото послание е последователно: Израел не е скаран с хората от Иран, само с лидерите на страната.
Трудно е да оценим какво е влиянието на тези видеа. Клипът за иранския футболен тим има малко над 24 хил. гледания. Но режимът все пак забелязва. По-рано този месец например иранският министър на отбраната отдели време, за да обори предложената от Нетаняху технология за опазване на водите в забележка по време на културно събитие в Иран. Проиранската арабска сателитна телевизия al-Mayadeen показва видеата като опит на Израел да се намеси в иранските дела.
Тъй като иранците са ангажирани с актове на гражданско неподчинение срещу режима си, легитимостта и доверието във властите са спаднали. Парадоксално е, твърди Алиреза Надер, консултант и бивш анализатор в Rand Corp., но “антиизраелската пропаганда на режима може да направи Израел по-популярен сред по-младите хора“.
Тук има и исторически контекст. През първите си десетилетия Израел се занимава с външна политика, фокусирана в изграждането на връзки с държавите в периферията на Арабския полуостров и района, като Турция, Етиопия и Иран. До ислямската революция в Иран Израел се радваше на силна връзка с нея. Иранците нямат спомени, че арабите имат регионални войни с еврейската държава: агресията на Иран срещу евреите и израелците е чрез тероризъм, а не чрез военни действия.
Някои представители на израелските власти през 90-те години, а и десетилетие след това, твърдяха, че Израел трябва да се стреми към промяна на режима в Иран - чрез засилване и обединяване на опозицията в страната. Основният глас, който настояваше за този подход, беше на покойния Ури Любрани, който беше последният посланик на Израел в Техеран. Друг поддръжник на стратегията за промяна на режима беше покойният шеф на Мосад Меир Даган.
Но Любрани и Даган не бяха в несъгласие с рамките за националната сигурност в Израел. Както и се случи, Израел проведе политики на саботаж през този период и целенасочени убийства (на ирански учени), за да засегне ядрената програма на Иран. От гледна точка на дипломацията, Израел подкрепи усилията на САЩ за санкциониране на иранската икономиката.
На пръв поглед Нетаняху е достигнал до позицията на Любрани. Но ситуацията е по-сложна. Нетаняху беше водещ защитник на изваждането на САЩ от ядрената сделка с Иран през 2015 г., което означава налагането отново на осакатяващите санкции срещу иранските банки и износа на петрол, за да се накара Иран да разруши своята програма и да сложи край на регионалната си агресия. Това не е промяна на режима. Това е промяна на поведението.
Правилният начин за разглеждане на представянето на Нетаняху в YouTube, твърди неговият говорител Дейвив Кийс, е „опит да се покаже на иранския народ какво е Израел“. Нетаняху се опитва да прескочи режима и да говори директно с иранците. Независимо от това Кийс подчертава, че тази публична дипломация „не противоречи на важността на увеличаването на икономическия натиск върху иранския режим“. Когато западни пари се вливат в Иран, според него, „се краде от хората и се ползват за войни в Близкия изток“.
Така казано, самият Кийс има революционно минало. Преди да стане говорител на Нетаняху през 2016 г. той помагаше за създаването на уебсайт, който позволява на активисти от цял свят да обменят техники и стратегии за създаването на местни движение от хора. Кийс си спечели известна слава и със снимките на каскади, за да засрами ирански официални представители, когато посещават Запада. В единия от клиповете той паркира камион със сладолед пред място, където говори иранският министър на външните работи, а Кийс му предлага сладолед, за да „отпразнува“ 1000 обесвания от режима.
Всичко това води до противоречието, залегнало в основата на публичната дипломация на Нетаняху, а също така и на американската политика. От една страна, посланието е правилно. Израел, САЩ и Иран споделят един общ враг: моллите. От друга страна, сегашната стратегия на САЩ е да прекъсне главния износ на Иран – петрола. Тази стратегия без съмнение ще възпрепятства усилията на Иран да разпространи тероризма в Близкия изток, но в този процес също ще пострадат милиони иранци.
По-добра стратегия ще бъде Западът да се стреми към истинска солидарност с иранците, които искат да си върнат страната. Изолирането на банки от световната финансова система, например, затруднява иранците, живеещи в чужбина, да изпращат пари в вкъщи, за да подкрепят например фонд за протести. По-добре е да се насочат към отделните лидери и институции. Именно това имаше предвид иранският нобелов лауреат Ширин Ебади, когато каза, че санкциите трябва да са предназначени да пречат на режима, а не на хората.
Засега това не е политиката на Израел или на САЩ. Докато това не се случи, дипломацията на Нетаняху в Иран няма да бъде нищо повече от геополитическо тролване.
01:19 | 12.09.22 г.