Митата на Тръмп, или защо са заплаха за глобалната икономика

След като дълго време се надяваха, че всичко е един блъф, световните инвеститори, компании и политици бяха принудени да признаят, че се води търговска война. Докъде ще ескалира тя, все още не е ясно, но първоначалните реакции не предполагат, че ще бъде лесно конфликтът да се разсее, коментира редакторският екип на Financial Times.

Компаниите на огневата линия със сигурност ще бъдат засегнати. Акциите на германските производители на автомобили – автомобилният сектор е следващата индустрия в полезрението на Доналд Тръмп – поевтиняха едновременно миналата седмица, след като Daimler първа сред водещите компании публикува предупреждение за печалбата си вследствие на митата. Заплахите на американския президент срещу износа на автомобили от Европейския съюз все още са в ранен етап, но Daimler страда, тъй като подразделението ѝ в САЩ, което продава в Китай, ще бъде ударено от реципрочни мита, наложени от Пекин върху американските автомобили.

Няма страна, която да е победител в една търговска война, каквото и да си мисли Тръмп. Странните коментари на министъра на търговията – Уилбър Рос, че повишаването на цените на стоманата в САЩ след налагането на митата върху вноса ѝ отразява „печелбарство“ на спекуланти, само подчертава икономическата неграмотност. Ако ограничите доставките на нещо, цената му ще се вдигне. Именно така работят митата.

Няма извинение за невежеството за потенциалните вреди, които Тръмп нанася. Когато САЩ удариха търговските си партньори със скандалните мита Смут-Хоули през 1930 г., Конгресът почти не обсъжда преди това възможността за ответни мерки. Ескалацията до глобален отмъстителен протекционизъм, макар и да не причини Голямата депресия, я направи още по-лоша. Много години упорита работа при създаването на следвоенния търговски ред бе нужна, за да се поправят вредите.

Днес не би трябвало да има съмнение, че страни като Китай или ЕС – дори Канада, въпреки зависимостта си от търговията през американската граница – ще отвърнат с реципрочни мита на налозите на Тръмп. Това прави тези налози дори по-безразсъдни.

Ако не друго, то страданията, които страните ще причинят с тези мерки, ще дойдат още по-незабавно в сравнение с 30-те. В сравнение с предишните десетилетия глобалната интеграция на веригите на доставки означава, че голяма част от вноса е насочен за употреба от вътрешното производство. Да отрежеш собствените си производители на автомобили от специални вносни елементи е грандиозно глупав ход.

Вярно е, че оценяваните преки разходи на една дори по-сурова търговска война не са толкова драматични, колкото човек би се опасявал. Peterson Institute in Washington изчислява, че ако Тръмп наложи повсеместно 25-процентовите си мита върху автомобили и автомобилни части и всички търговски партньори отговарят с реципрочни мерки, това ще свие производството на автомобилната индустрия в САЩ с 5% и заетостта с 4%. Това би било шок, но не и огромен. Дори при пълна търговска война, с увеличаване на митата върху всички стоки до 10% в цял свят, глобалният БВП ще се свие с по-малко от 2%.

Но по-унищожителното от незабавния ефект вероятно ще бъде дългосрочното влияние върху иновациите и производителността. Съвременните вериги на доставки са не просто отделни производствени линии. Те са мрежи за обучение и технологии, в които се създава знание, разпространявано по целия свят.

САЩ са прави, че Китай, с принудителния си обмен на технологии, се опитва да улови и да се възползва твърде много от това знание само за себе си. Но отговорът на това е системата да се направи по-отворена и справедлива, а не да се унищожи.

Митата на Тръмп водят глобалната икономика към едно изключително опасно място. По-рационалните правителства трябва да положат всички усилия да не умножат ненадминатите му грешки.