Незабавна денуклеаризация е отдавна заявена цел на ядрената дипломация на Вашингтон с Пхенян. Но сега, когато президентът Доналд Тръмп очевидно смекчи тона си на този фронт, мнозина се чудят дали ще продължи да оказва натиск върху севернокорейския лидер Ким Чен Ун следващата седмица, пише в свой анализ CNBC.
Осем дни след отмяната на срещата на 12 юни, в петък Тръмп потвърди, че има голям шанс среща все пак да има и подсказа, че всякакъв вид сделка за денуклеаризация вероятно ще изисква поне няколко срещи. „Ще отидем и ще подпишем нещо на 12 юни... Ще дадем старт на процеса“, обясни той пред репортери.
Това е драматична промяна в курса на президента. Насочването му към една не толкова твърда позиция „подхранва опасенията, че в Сингапур той няма да настоява особено за ясно обещание от страна на Ким за постигането на „пълна, подлежаща на проверка и необратима денуклеаризация“ в краткосрочен план“, твърдят анализатори на компанията за политически консултации Eurasia Group.
Същевременно Тръмп спря да използва термина „максимален натиск“ - политика, съставена от строги санкции, дипломатически действия и военни заплахи, която отдавна е ключова за политиката му по отношение на Северна Корея.
"Разбираме се, така че не става въпрос за максимален натиск“, обясни американският държавен глава на 1 юни.
Сега президентът признава каква реално е ситуацията, твърди Том Колина, директор политики в Ploughsgares Fund, обществена фондация срещу ядрените оръжия.
„Тръмп все още се стреми към денуклеаризация, както трябва да е, но сега има по-реалистични очаквания колко ще отнеме това“, коментира експертът, допълвайки, че „докато Северна Корея не провежда ядрени и ракетни тестове, няма нищо спешно“.
Новият подход на Тръмп изглежда по-скоро в съответствие с предпочитанията на правителството на Ким, което иска дълъг процес на разоръжаване, придружен с отстъпки като облекчаване на сакциите и гаранции за сигурност.
Вместо да се стигне до конкретна сделка, срещата на върха на 12 юни ще постави началото на „дълъг и поетапен процес на договаряне и изпълнение на обещанията на двете страни да работят за премахването на ядреното оръжие на Северна Корея, което ще доведе до това Ким да се откаже от някои, но не и от всичките си ядрени възможности“, коментират анализаторите от Eurasia Group.
Това обаче води до няколко риска, които биха могли да доведат до дипломатически срив и да накарат Вашингтон да се върне към реториката за „максимален натиск“.
За едни „Тръмп може да бъде разочарован от бавния темп на напредък на събитията в сферата на ядрената енергетика и да се почувства изложен на критики, че си играе с Ким“, твърдят от Eurasia Group. Ким също може да реши, че не получава достатъчно отстъпки от процеса и по този начин да реши да се оттегли.
„Много неща могат да се объркат“, допълва Брус Джоунс, вицепрезидент и директор на програма за чуждестранни политики в Brookings Institution. По думите му „рисковете от война в момента са по-големи, отколкото преди началото на стъпките към срещата“.