Първо Ерусалим, а после и Голан? Според някои непотвърдени информации, САЩ биха могли да признаят суверенитета на израелската държава над Голанските възвишения, които през 1967 бяха окупирани от Израел, а през 1981 - и анексирани. Това обяви израелският министър на разузнаването Израел Кац в интервю за Ройтерс през миналата седмица. Вероятността това да се случи, според него, била голяма. Решението на САЩ можело да бъде взето в обозримо време - "след повече или по-малко месеци", пише Керстен Книп в материал за Deutsche Welle. Бъдещето на окупираните Голански възвишения действително е било споменато в американския Конгрес. Според израелското радио "Аруц Шева", в средата на май републиканският депутат Рон де Сантис е заявил, че Голанските възвишения били "неотменима съставна част" от Израел. Поради тази причина за Израел било от решаващо значение да задържи тази стратегически важна област, намираща се северно от Галилейско море. "Аруц Шева" цитира и тези думи на републиканския конгресмен: "С оглед на гражданската война в Сирия и разширяването на иранското влияние в Сирия САЩ трябва да признаят и израелския суверенитет над Голанските възвишения".
Подобна стъпка от страна на САЩ би означавала коренна промяна на досегашната позиция на Вашингтон по този въпрос. До момента американците не признаваха Голанските възвишения за съставна част на Израел. Същата позиция заема и германското правителство. "Никоя държава няма правото да си присвоява чужда територия против волята на засегнатите държави – това гласи един от основните принципи в международното право и особено в Хартата на ООН", заяви през 2016 говорител на германското външно министерство. Още през 1981 година Съветът за сигурност на ООН обяви в своя резолюция израелската анексия на част от Голанските възвишения за незаконна от гледна точка на международното право.Израел пое контрола над част от Голанските възвишения по време на т.нар. Шестдневната война от 1967. Тогава се стигна до ескалация на напрежението между Израел и неговите съседи. Още в предходните години съществуваха спорове между Израел и Йордания за ползването на водата от река Йордан; а създадената през 1959 година Организация за освобождение на Палестина (ООП) започна да атакува Израел с оръжие от територията на съседните Йордания, Сирия и от ивицата Газа.
През пролетта на 1967 египетският президент Гамал Абдел Насър нахлу с войски на Синайския полуостров и блокира Залива Акаба – единствения излаз на Израел на Червено море. Реакцията на Израел не закъсня – той атакува Египет, Сирия и Йордания и само за броени дни превзе ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан с Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Още по време на бойните действия Израел започна да прогонва живеещите в региона на Голанските възвишения араби.
Израелският писател Амос Ос, който по онова време участва в сраженията като войник, пише, че е бил изненадан от готовността на много от неговите сънародници да анексират превзетите земи. "Дали наистина вярваха, че во веки веков ще можем да властваме над повече от един милион палестинци и че те ще се примирят с нашето господство? Нима бяха забравени поуките от британското владичество, когато ние, израелците, се надигнахме срещу чуждото господство? Историята ни учи, че няма окупация без огън и меч."
Очакванията на Ос се оказаха оправдани: след окупацията конфликтът със съседните държави се задълбочи още повече. През 1981 година Израел анексира въпросната област. Еврейската държава оправдава тази стъпка с военно-стратегическото значение на областта. От високите над 2000 метра планински върхове лесно може да се наблюдава и контролира Югоизточен Ливан, както и Югозападна Сирия – т.е. тъкмо онези територии, от които по времето на Шестдневната война Израел е бил постоянно атакуван. Контролът над река Йордан също играе важна роля за еврейската държава.
Сирия пък същевременно продължава да гледа на анексираните Голански възвишения като на законна част от своята територия. Обединените нации контролират един отрязък земя между окупираната от Израел част от Голанските възвишения и другата част, която се владее от Сирия.
В началото на новото хилядолетие Израел изяви готовност да върне на Сирия Голанските възвишения. Но когато през 2011 там избухна въстание, което постепенно прерасна в открита война, Израел промени решението си.
В хода на войната правителството в Дамаск загуби контрола над обширни части от сирийската територия. В Голан първоначално нахлуха джихадистки групировки. През август 2014 те задържаха редица войници от разположените по тези места мироопазващи сили на ООН, които няколко дни по-късно все пак бяха пуснати на свобода.
През последните месеци обаче по същите места нахлуха бойци на ливанската Хизбула. Твърди се, че те многократно са пресичали и границата към анексираните от Израел територии. Ако подкрепяните с милионни суми и оръжия от Иран милиции успеят да се задържат в региона на Голанските възвишения, това би представлявало огромна заплаха за Израел.
Израелски експерти по въпросите на националната отбрана смятат, че присъствието на Хизбула и в останалата част от сирийската държавна територия също представлява огромна заплаха за еврейската държава. През последните седмици и месеци Израел многократно атакува военни укрепления на Хизбула и се опита да блокира пратки на оръжия, които по всяка вероятност са били предназначени за нейните бойци в Сирия.
Ако САЩ действително признаят анексираните от Израел части от Голанските възвишения като израелска територия, това несъмнено ще предизвика огромно недоволство сред част от арабския свят – сравнимо с онова недоволство, което предизвика решението на Белия дом да признае Ерусалим за израелска столица.