Разбира се, след отменената среща на върха с Корея е лесно да се излее една кофа с помия над Доналд Тръмп. Би било много по-хубаво да го поздравим: за успешна среща на върха, за великия мирен договор между САЩ и Северна Корея, за розовото бъдеще за цялата Азия. Разбира се, той можеше да спечели Нобелова награда за мир.
Понастоящем той все още може да достигне до Нобеловата награда. Но сега всичко стана много по-сложно. Провалът на срещата показва основния проблем на президента на САЩ, като под лупа: Тръмп очаква прости решения, но в дипломацията простите решения обикновено са малко вероятни. Особено когато става въпрос за Северна Корея, пише в свой коментар за Der Spiegel Роланд Нелес.
Всеки, който някога е вярвал, че този бизнесмен в Белия дом чрез своята неконвенционална природа може да стигне до бързи, великолепни резултати, най-вероятно сега ще се сблъска с реалността. Наблюдаваме безпрецедентна политическа драма: първо се блъфира и заплашва, после се ласкае, след това отново се заплашва, после отново се ласкае. Резултатът е напълно непредвидим, както и двамата главни герои – Тръмп и Ким.
Случаят все още може да завърши по един или друг начин. Но едно е сигурно, Тръмп залага всичко с максимална отдаденост. Неговата репутация като велик посредник е заложена на карта, както и неговата външна политика като цяло, неговият широк, агресивен стил, самотата му. Тръмп не само обеща да реши проблема със Северна Корея с „Изкуството на сделката". Той също така изказа готовност да успокои конфликта в Близкия изток и да договори с Иран нова ядрена сделка.
Споразумението със Северна Корея трябваше да стане шедьовърът на Тръмп. Той искаше да затапи всички зложелатели и критици, както в страната, така и сред съюзниците. В характерния си стил той обяви почти всички свои предшественици, включително техните външни министри и висши служители, за неспособни. Сега той трябва да реши проблема, ако не иска да се бламира напълно. Но досега постигна... нищо. Само много ала-бала.
Тръмп се нуждае от сделката най-малко толкова спешно, колкото и Ким Чен Кн, който желае да изведе страната си от международната изолация. Това обяснява защо Тръмп оставя открита възможността за сключване на споразумение. Както пише в писмото си до Ким, така и в изявленията си, Тръмп признава, че все още е готов да преговаря.
В крайна сметка може би Тръмп ще направи някакъв компромис и ще го продаде като огромен успех. В противен случай няма да постигне бързо решение. Малко вероятно е Ким да отговори в максимална степен на изискванията на Тръмп и да се откаже от всички оръжия, преди санкциите да бъдат облекчени. Макар че би било желателно, разбира се.
С лека ръка Тръмп провали постигнатите от своя предшественик Барак Обама сделки – с Иран, за климата, за търговията. Не на последно място – защото и в тях има компромиси. „Абсолютен боклук“, смята Тръмп. Но той не постигна дори едно важно и устойчиво споразумение. И сега е крайно време да направи това, и то без да започне война. Така се прави държавническо изкуство. Ала-бала не стига.