Светът най-сетне приема това, което скептиците по отношение на Турция повтаряха през цялото време. През по-голямата част от последните 16 години турският лидер Реджеп Ердоган, икономически реформатор със собствен стил и най-голямата надежда за мюсюлманската демокрация в света, имаше убедителна история. И през по-голямата част от времето всички ѝ вярваха. Всички, с изключение на старата гвардия в Турция - милиардерите, генералите и образованите елити, които загубиха монопола над властта, загубиха богатство и влияние, пише в свой анализ Bloomberg Businessweek.
Когато Ердоган спечели изборите през 2002 г., обещавайки да отвори пазарите и да либерализира институциите, икономиката на Турция се нуждаеше от подкрепа, изискваща международен спасителен пакет, който надхвърли 20 млрд. долара. Лирата се срина заедно с няколко банки и с усилията на правителството да ограничи инфлацията.
Гласоподавателите искаха промяна. И я получиха. През по-голямата част от годините, в които Ердоган е на власт, Турция изглеждаше в златна ера. Истанбул, световен кръстопът от векове, излъчва оптимизъм. Ресторанти и клубове започнаха да се появяват навсякъде. Цели нови квартали за изкуство и нощен живот сякаш израснаха за една нощ. Младите турци, учили в чужбина, се завърнаха вкъщи, за да създадат собствен бизнес и да натрупат богатство. Турция беше домакин на международни срещи, а заедно с Испания стана един от двигателите на подкрепените от ООН усилия за укрепване на международния, междукултурен и междурелигиозен диалог и сътрудничество. Това беше завладяващо.
Сега обаче изглежда, че турците имат повече от това, което поискаха. След действия, довели до над 220 млрд. долара чуждестранни инвестиции, утрояване на брутния вътрешен продукт и връщането на инфлацията до едноцифрено число, икономиката на Турция отново е изправена пред битка… нейната демокрация още повече.
Докато страната насочва поглед към изборите на 24 юни, лирата потъва, инфлацията се покачва, а компаниите имат над 300 млрд. долара външен дълг. Позицията на Турция в почти всички индекси за демократично управление се понижи. Вече не се говори за мирен процес с кюрдските сепаратисти. Вдъхновен от очакванията за изборите, Ердоган става все по-автократичен, стилът му на управление - все по-проблемен и нетолерантен. Той използва определени части от закона след неуспешния военен преврат през лятото на 2016 г., като изпрати в затвора повече журналисти от всяка друга държава в света и увеличи цензурата в интернет.
Съпротивата на Ердоган срещу критиките се увеличи, а същото се случи и с неговото доверие към собствените му решения. 64-годишният президент пътува до Лондон през май, за да се срещне с директори на компании, банкери и инвеститори, които очакваха да чуят успокояващи думи за техните притеснения. Тези, които се надяват, все още чакат въпросните думи. Лирата потъна след едно недобро публично послание на Ердоган: той очаква да поеме по-голям контрол над икономиката след изборите през юни, особено когато става въпрос за независимостта на Турската централна банка.
В интервю за Bloomberg Television в Лондон на 14 май Ердоган изложи необичайните си възгледи, че намаляването на лихвените проценти ще реши проблема с инфлацията в Турция. Той редовно критикува централната банка за определянето на лихвени проценти, които според него допринасят за повишаването на цените, което противоречи на конвенционалната икономическа теория.
“Разбира се, нашата централна банка е независима”, коментира Ердоган в 30-минутния разговор. “Но централната банка не може да приеме тази независимост и да пренебрегне сигналите, давани от президента”.
Подобна самоувереност не е странна за политик, който си е изградил дворец, четири пъти по-голям от френския Версай, и е защитил разходите от 615 млн. долара, сравнявайки го с Бъкингамския дворец.
Влиянието на Ердоган над турската икономика нараства, но същото важи и за заплахата, че успехите от последното десетилетие, инвеститорите и талантите в страната ще изчезнат.
Нещата не винаги са стояли така. В годините след избирането му за премиер инвеститори от целия свят искаха да влязат в Турция. Следвайки насоките на Международния валутен фонд, Ердоган стабилизира икономиката и парите последваха, което помогна за насърчаването на средния годишен темп на растеж до 5,8%. През 2008 г. европейските лидери започнаха преговори с Турция за пълно членство в Европейския съюз (ЕС).
Под повърхността обаче се появиха съмнения сред елитите, които се възползваха от предишния режим. Изместена от новото поколение строители, изпълнители и други играчи, старата гвардия започна да си нашепва, че всичко е било просто спектакъл. Този нов управляващ, твърдят те, наистина е искал да подчини армията, да поеме контрол над съдилищата и ислямизира страната. Въпросният елит предупреди за теокрация в стил Иран.
На път да спечели изборите на всички нива, критиките направиха Ердоган още по-привлекателен за мнозина. Но основите на чудото на Ердоган започнаха да се пропукват в момента, в който той осъзна, че хората са склонни да му се противопоставят, излизайки на улицата. Безпокойството му пък намери пълна изява във все по-авторитарния му подход, чиято линия поддържа и в момента.
19:15 | 09.09.22 г.