Решението на Доналд Тръмп да се оттегли от иранското ядрено споразумение носи неочаквана радост за Кремъл. Действията на американския президент към Иран означават, че Владимир Путин може да компенсира изгубеното вследствие на санкциите срещу собствената му страна чрез растящите цени на петрола – истинския гръбнак на руската икономика и властта на руския президент, коментира Дейвид Анделман от Ройтерс.
Факт е, че Путин (все още) не се е отървал от санкциите, наложени от Конгреса върху Русия и неохотно прилагани от Тръмп. Но руският президент вероятно ще се възползва от факта, че американският му колега причини именно хаоса в САЩ и разделенията в алианса на Запада, които Путин искаше.
Но нека обобщим, пише авторът. Тръмп оттегли САЩ от Транстихоокеанското споразумение, давайки властта в региона на Китай. Той остави Щатите единствената страна извън Парижкото споразумение за климата и ги оттегли от иранската ядрена сделка. Освен това заплаши най-близките съюзници на Вашингтон с тежки мита. А да не забравяме и хаоса в резултат на разследването за руска намеса в изборите в САЩ.
Но истинското, най-осезаемо и най-непосредствено влияние се вижда в цифрите – и най-вече в неочакваната печалба за Русия, която все повече компенсира санкциите срещу нея. Гръбнакът на националната икономика е петролът, а основата, върху която лежи властта на Путин, е неговата цена. Преди година цената на сорта Брент варираше между 46 и 51 долара за барел. До вторник той вече бе стигнал 78 долара – ръст от около 60%, който се случи в момента, когато САЩ затегнаха санкциите си срещу руската икономика.
Около 10 долара от ценовото увеличение на петрола се случи през последните две месеца, когато петролните пазари започнаха да отразяват премията, която вероятно ще се натрупа след оттеглянето на САЩ от иранското ядрено споразумение и санкциите впоследствие. На фона на производството на Русия, което достига почти 11 млн. барела на ден, това означава допълнителни приходи от 110 млн. долара дневно или 40 млрд. долара годишно.
Няма съмнение, че санкциите доведоха до някои допълнителни разходи за руската икономика и със сигурност – за неколцина олигарси. Април не бе добър месец за руските акции, след като основният индекс се срина с 11,4% за един ден, а 50-те най-богати олигарси в страната изгубиха общо 12 млрд. долара, сочат данни на Forbes. Това, разбира се, е само на хартия. Мнозина инвеститори в руски акции обаче бяха щедро възнаградени за търпението си през последния месец, след като индексът RTS се вдигна от 1085 пункта на 16 април до 1194 пункта на 11 май – увеличение от над 10%.
В същото време Путин започна да хеджира залозите си, диверсифицирайки пазарите си за износа на руски петрол. През януари бе открит втори петролопровод към Китай, което потенциално удвоява вноса към азиатската страна до 30 млн. тона благодарение на свързаните тръбопроводи на двете страни.
Очевидно е трудно да определим точното влияние на американските санкции върху руската икономика от макроикономическа гледна точка, коментира авторът. Но няколко големи, мултинационални, публично търгувани компании явно процъфтяват, подобрявайки балансите си – особено трите най-големи банки (Сбербанк, ВТБ и Газпромбанк) и трите най-големи дружества в петролния и газовия сектор (Роснефт, Новатек и Транснефт). Трите петролни и газови компании значително са свили дълговете си, а трите банки са станали по-малко зависими от външно финансиране. Данните на руската централна банка показват, че външният дълг на руските корпорации е спаднал с 11,1 млрд. долара през 2016 г. и с 15,2 млрд. долара през миналата година.
Нещо повече, западните компании продължават да смятат за печелившо и наистина привлекателно правенето на бизнес в Русия. Германските преки инвестиции в Русия са се изстреляли до 1,08 млрд. долара през първите три тримесечия на миналата година – четири пъти над сумата за цялата 2016 г. Германската Daimler например изгражда завод за 250 млн. евро в близост до Москва. Френските инвестиции са нараснали до 524 млн. долара миналата година спрямо 438 млн. долара предишната година. Голяма част от тези данни може да се отдадат на подобряващия се инвестиционен климат в Русия, чието място в индекса на Световната банка за правене на бизнес е вече 35-о от 190 страни спрямо 92-о през 2014 г.
Но дори на макроравнище ръстът на цените на петрола през последната година явно не просто компенсира влиянието на санкциите. Както стана ясно миналата седмица, Русия е напът да излезе на бюджетен излишък тази година за пръв път от 2011 г. - зад който до голяма степен стои 65-процентовият ръст на цената на петрола, който допринася за 40% на бюджетните приходи на страната.
Със сигурност опасенията за по-строги санкции срещу Иран не са единственият фактор, въздействащ върху цената на петрола. Фактори, като спадът на производството във Венецуела, също играят роля, допълва Анделман. Въпреки това решението на Тръмп за ядреното споразумение донесе нов неочакван, макар и едва ли нежелан, дар на руския президент, който се възползва от ограниченията на едностранния подход „Америка на първо място“.