Когато Еманюел Макрон подготвяше своята президентска кампания през 2016 г., той тръгна на безпрецедентен “голям поход” - кампания от врата на врата, за да чуе оплакванията на избирателите в рамките на обещан от него нов, по-отворен начин за управление на държавата,
Година след избирането му, нещата не се оказват точно така, а малък, но нарастващ брой негови поддръжници изразяват недоволството си от начина му на управление, пише в свой анализ Ройтерс.
Заобиколен от малък брой помощници, Макрон прокарва поредица от спорни реформи, правейки по-малко консултации, отколкото е обичайно дори за Франция, чиято конституция от 1958 г. дава на президента широки правомощия.
40-годишният мъж, описван от един от съветниците си като хиперактивен човек, нуждаещ се от малко сън, силно защитава методите си.
“Горд съм от направените избори и мразя процеса, който изисква непрестанно да обясняваш причините, които стоят зад едно решение”, коментира Макрон.
Това не съвпада с вижданията на Корин Льопаж, бивш министър в рамките на консервативното управление на Жак Ширак, който беше един от първите известни политици, присъединили се към кампанията на Макрон през 2016 г.
Първоначално спечелена от харизмата на бившия министър и от обещанието за правене на политика по различен начин, тя заяви, че програмата на Макрон е написана зад затворени врати от същата група от хора, която в момента отговаря за властта.
“Това, което установих с недоволство, е противоречието между подхода “отдолу нагоре”, който беше обещан и продаден на французите, и реалността”, коментира Льопаж пред Ройтерс. “Това е демократичен централизъм, по съветския начин. Напълно вертикално”.
Мнозина от онези, които бяха на страната на Макрон по време на кампанията му, се отказаха, когато разбраха, че идеите им не стигат до Париж, допълва още тя.
Макар че няма признаци за промяна в управлението на Макрон, рейтингът му се понижи до най-ниската си точка от встъпването му в длъжност, като само 40% от населението има положително мнение за него, сочи скорошно проучване.
Сред причините за отслабването на подкрепата е възприемането му от хората като арогантен президент, загрижен за богатите.
“Можем да реформираме”
Въпреки че е най-младият избран лидер на Франция, Макрон показа доста голяма увереност в управлението си до момента, подкрепен от малка група, наричана “Момчетата на Макрон”, макар че сред тях има и жени.
Под ръководството на Алексис Кохлер, който като Макрон е възпитаник на елитното училище по администрация ENA и е работил в частния сектор, основната група се състои от десетина членове, които са отговорни за програмата за реформи.
Всичко се случва с бързи темпове.
Само за година Макрон улесни наемането и уволняването на служители, намали данъка върху имуществото, започна реформа на образователната система, разкри планове за намаляване броя на депутатите и се изправи срещу профсъюзите с реформата на затъналата в дългове железопътна система.
А се подготвят и други реформи.
“Започна като спринт, но скоро се превърна в маратон”, коментира 45-годишният Кохлер, чийто офис е само през една стая от този на президента. "Правим планове за края на 2018 г. и дори отвъд това. Работим въз основа на това, че имаме капацитета да реформираме”, обясни той.
Тази увереност в страна, в която правителствата отдавна са принудени да се отказват от реформите заради политическата опозиция и протестите, идва от централизацията на властта.
Макрон, който е автор на дисертация за Макиавели, си гарантира, че конкурентните гласове не се появяват лесно. Той е ограничил броя на съветниците, които министрите могат да имат, до 10, намалявайки тяхната автономност. Когато Макрон беше министър на икономиката, той имаше 25 съветници.
Може би изненадващо за един президент, приветстван като спасител на прогресивните ценности в Европа и другаде, кабинетът на Макрон обяви, че ще премести пресцентъра - символът на прозрачността и отчетността, от Елисейския дворец.
Специалният съветник на Макрон - Исмаел Емелиен, разработи комуникационна стратегия, използваща Twitter и Facebook Live, за да информира медиите и да предлага фрагменти от президентския живот.
Скоро след изборите Макрон получи огромно парламентарно мнозинство благодарение на избирателната система, създадена специално, за да се увеличи президентската независимост от парламента.
Неговите депутати, много от които са нови в политиката, усърдно приеха реформите, които им бяха подадени, често чрез законови постановления, предназначени да ускорят дебатите.
За инвеститорите способността за изпълнение на програмата за модернизиране е положителен знак за френската икономиката и за тази на еврозоната.
Но стилът на управление на Макрон крие рискове.
Съперниците и някои съюзници предупреждават, че избирателите могат да се обърнат към популистките партии през 2022 г., ако сметнат, че гласовете им не се чуват от президентството.