За страните от Централна и Източна Европа влизането в ЕС даде възможност за демократични реформи и икономически растеж. След финансовата криза и бежанската вълна обаче нещата се променят, пише в коментар европейското издание Politico.
И Китай се възползва в пълна степен от това.
Страните от бившия социалистически блок се присъединиха доброволно към ЕС, но сега в общността отново се наблюдава разделянето на Изток и Запад. "Източният блок 2.0" сега е доста по-мек от предишния, но пък поставя не по-малко сериозни заплахи за сигурността на региона и просперитета, което подкопава създадените съюзи и връща олигархичните модели.
Новото обединение на страните от социалистическия блок беше официално създадено през април 2012 година, посочва още европейското издание. Става въпрос за инициативата "16+1", тоест групата на 16-те бивши комунистически държави в Централна и Източна Европа (11 от които са част от ЕС) плюс Китай. Тогава Западът не обърна сериозно внимание на случващото се.
Инициативата обаче е определяна като сериозен успех за китайската дипломация. С нея Пекин не просто разделя ЕС, но и привлича бившите руски сателити към себе си без особени протести. Общността е заета с други проблеми - миграция и Brexit, а Русия не се намесва, което е свидетелство за затоплящите се отношения между Пекин и Москва.
Вероятно и някои от лидерите в Централна и Източна Европа не са съвсем наясно с какво се захващат, пише още Politico. Инициативата "16+1" първоначално включва доста общи понятия като "приятелство", "хармония" и "цялостно стратегическо партньорство между Китай и ЕС".
Но много скоро след това Китай направи следващата си стъпка с "One Road, One Belt" - "Новият път на коприната", и така регионът започна да се превръща във вратата на Китай за Европа.
За страните от Централна и Източна Европа партньорството с Китай се разглежда като възможност за привличане на китайски инвестиции. Това обаче все още не е факт - нивото на инвестициите не е по-високо, отколкото в други части на Европа.
Затова и Politico отбелязва, че целта на Китай е всъщност да оформи икономиката и политиката по своя модел на взимане на политически решения. Китайският модел се сблъсква с европейския - в ЕС основата се базира на регулации, които да гарантират честна и открита конкуренция, а китайците залагат на двустранни преговори при затворени врати. Със сключването на споразумения с местни партньори китайските компании правят опит да се заобикалят механизмите за прозрачност и отчетност.
Иронично, но именно тази несъвместимост е привлекателна за политиците в Източна Европа. Страните от този регион получават европейски средства, но при изисквания за прозрачност, отчетност и т.н. Китайските пари обаче не страдат от подобни усложнения.
17:24 | 09.09.22 г.