„Не ми казвайте какво цените“, веднъж каза бившият американски вицепрезидент Джо Байдън. „Покажете ми вашия бюджет и аз ще ви кажа какво цените“, посочи той.
Очевидно той не говореше за Европейския съюз, но това е една много хубава мисъл, която е също толкова показателна за Европа днес, колкото когато Байдън я използва, за да отправи критика към републиканците във Вашингтон през 2008 г., пише Bloomberg в свой анализ.
Преговорите за следващия седемгодишен бюджетен цикъл, продължаващ от 2021 г. до 2027 г., започнаха наскоро. Европейската комисия заяви, че разширеният бюджет на стойност 1,23 трлн. евро ще отразява новите европейски приоритети – от по-добра защита на външните граници и отбрана до дигиталното развитие. Това обаче ще изисква съкращения в други сектори, които обикновено са добре финансирани, включително земеделието. Сблъсъците между новите и старите приоритети тепърва ще дават резултат с напредването на преговорите.
Ако наистина искате да знаете от какво се интересува ЕС и до каква степен е сериозен за бъдещата интеграция, то погледнете кой ще спечели тези бюджетни битки.
Повечето европейски лидери силно подкрепят по-голямата роля на ЕС в защитата на границите, интегрирането на мигранти, военното сътрудничество и инвестициите в модернизирането на дигиталната инфраструктура. Това обаче ще струва пари, а подкрепата за увеличаване на средствата е доста ограничена. В настоящия многогодишен бюджет ЕС (без Великобритания) харчи приблизително 200 млрд. евро за тези области. За да бъде постигнат някакъв напредък, ще са необходими най-малко още 120 млрд. евро, показва анализ на Bloomberg.
В настоящия бюджетен план близо три четвърти от средствата са предвидени за подкрепа на фермерите и постигане на равенство в жизнените стандарти сред отделните региони. Общата земеделска политика на ЕС по същество е схема за подпомагане на доходите, насочена към големите земеделски производители. Тя показа, че до голяма степен е неефективна в това да направи европейското земеделие по-екологично, като в същото време не помага на наистина бедните фермери. В същото време трансфера на средства в подкрепа на регионалното изравняване на жизнените стандарти също получи смесени оценки за ефективността си.
За да стане ясно това, че приоритетите на Европа са се променили, ще е необходимо значително пренасочване на разходите от земеделието и подкрепа за регионите към граничната сигурност, дигиталната инфраструктура и други съвременни нужди. Това обаче ще бъде трудно.
Ирландия – получател на щедри земеделски фондове, вече изрази яростно несъгласието си с каквито и да е било съкращения. В същото време централноевропейските страни като Полша например се страхуват да не загубят финансовата си помощ за конвергенция. Но дори и богатите държави са против намаляването на регионалното финансиране. Пример е Източна Германия, където вече бяха отправени шумни оплаквания.
Болката от пренасочването на средства ще се изостри и от Brexit. Великобритания е една от най-важните нетни вносителки в европейския бюджет. За настоящия седемгодишен бюджетен план тя предоставя грубо 73 млрд. евро повече, отколкото получава. За следващия бюджетен период – предполагайки, че всички приходи и разходи ще нараснат съответно националните доходи, дупката, откриваща се заради Brexit, най-вероятно ще бъде 93 млрд. евро.
Разбира се, Великобритания все още трябва да плаща за съществуващите си задължения, които се равняват на 17 млрд. евро за следващия бюджетен период. Ако обаче Лондон иска по-голям достъп до пазара на ЕС, който си остава най-важният за страната, можем да очакваме тя да плаща и някакъв вид такса, която би могла да е в размер на 10 млрд. евро, например, за тези седем години. Независимо от това обаче Brexit оставя празнина в европейския бюджет.
Един от вариантите за финансиране на новите приоритети, ограничавайки съкращаването на средства, ще бъде събирането на повече пари от държавите членки. Настоящият бюджет представлява 1% от брутният национален доход на ЕС, като по препоръка на ЕК този дял може да се увеличи до 1,1%. На тази възможност обаче се противопоставят твърдо Холандия, Австрия и други нетни вносителки.
Остава утехата, че напрежението ще бъде облекчено до известна степен от икономическия ръст. Номиналните доходи би трябвало да нараснат с около 28% през този седемгодишен период, показват данни на организацията „Брьогел“. Част от пренасочването на средствата може да бъде постигнато само като се замрази финансирането за земеделието и кохезията в реално изражение. Това обаче няма да покрие всичко. Ако ЕС е сериозен за новите си приоритети, той ще се нуждае от по-голям бюджет с някои доста по-различни разпределения от тези в миналото.