Защо ЕС не трябва да се впуска в търговска война със САЩ?

Плановете на президента на САЩ Доналд Тръмп да обложи с мита от съответно 25% и 10% вноса на стомана и алуминий заради „националната сигурност“ предизвиква опасения за широки негативни последствия върху американската икономика, пише в свой анализ за EurActiv.com Кристофър Фелнер, шведски евродепутат от дясноцентристката ЕНП и координатор на партията в комисията за международна търговия в Европейския парламент (ЕП).

Въвеждането на митата заплашва и глобалната търговска система такава, каквато е в момента. Много скоро след като той обяви плановете си в Европа започнаха да се чуват призиви регулаторите на Европейския съюз (ЕС) да въведат ответни мерки, за да защитят европейските индустрии.

Според Фелнер обаче, ако това се случи, двете страни ще тръгнат по много опасен път. Той смята, че вместо да предприема ответен удар, ЕС трябва да запази спокойствие и да не задълбава в търговската война, тъй като евентуален тежък спор може да навреди на пазара на труда в блока повече, отколкото протекционистичните заплахи на Тръмп.

Фелнер посочва, че въвеждането на мита върху вноса на стомана и алуминий е „много лош начин“ за защита на застрашени работни места, защото става въпрос за доста капиталоемки индустрии. Освен това стоманата и алуминият са ключови стоки за доста индустрии, включително автомобилната и машиностроенето, които са и експортни. Митата биха повишили драстично цените на суровините и тези индустрии ще бъдат поставени в неконкурентна ситуация.

На трето място Фелнер подчертава, че САЩ предлагат въвеждането на мярката, като се позовават на изключения, свързани със сигурността, посочени от Световната търговска организация (СТО). Тези текстове се прилагат много рядко, защото са много широкообхватни. За последно американският президент Джордж Буш-младши се възползва от тях през 2002 г., когато въведе мита отново върху вноса на стомана. Това причини загуба на 200 хил. работни места в САЩ, което е повече от работните места, концентрирани в цялата стоманена индустрия в страната, казва евродепутатът.

Фелнер посочва, че има два варианта за действие при евентуално въвеждане на митата. Първият е директен отговор и ответни мита върху вноса на американски стоки в ЕС, което обаче би се отразило негативно на потребителите. Освен това е трудно подобен ход да се оправдае с нормативната база на СТО.

Вторият вариант е ЕС да предложи мерки за защита на производителите и продуктите от стомана и алуминий, тъй като голяма част от стоките, предназначени за САЩ, вероятно ще се върнат в Европа. Той подчертава обаче, че производителите на стомана и алуминий в САЩ вече са защитени от 28 мерки, насочени срещу дъмпинга и нелоялната конкуренция. Въвеждането на допълнителни мерки вероятно би намалило конкурентоспособността на европейските компании спрямо американските им конкуренти.

Кристофър Фелнер смята, че американските протекционисти искат да видят точно това – пазарът на стомана и алуминий в ЕС да се затвори. „Не трябва да се заблуждаваме и да отговаряме твърдо на американското решение да тръгне по пътя на протекционизма“, посочва евродепутатът.

Той дава пример и с отдръпването на САЩ от Транстихоокеанското партньорство. Тогава ЕС ускори преговорите за споразумение за свободна търговия със страните от Тихоокеанския регион и вече договори такова с Япония. Отговорът на казуса с митата трябва да бъде същият, коментира той.

Според Фелнер ЕС трябва и да оспори евентуално въвеждане на тези мита пред СТО.

Брюксел и Вашингтон обаче не трябва да забравят, че все още са водещи търговски партньори, пише в отделен анализ Хайди Обермайер, експерт в Германския съвет по международни отношения.

„Политиците в Европа и особено в САЩ не свършиха особено много работа, за да убедят гражданите в стратегическата стойност на международно сътрудничество. Когато европейският антиамериканизъм излезе на търговската арена, не става въпрос просто за сериозни идеологически различия, а за фини детайли по споразумението или в конкретни сектори, например селското стопанство.

Тя подчертава, че няма никакво значение, че проекти за големи търговски споразумения са спрени в момента. Всяка стъпка, която регулаторите може да предприемат с цел намаляване на бариерите пред търговията, може да окаже натиск върху пазарите по целия свят.