В рамките на дебата за възхода на популизма и съвсем резонните притеснения за успеха на политици като Доналд Тръмп или Виктор Орбан често не отдаваме значимото на въпроса за причините това да се случи. Лично аз мисля, че например унгарският премиер Виктор Орбан поставя много важни и правилни въпроси и се занимава с реални проблеми, но дава грешни отговори (защото е загрижен за своята власт, а не за решаването на проблемите, които тематизира). Но какво ще стане, ако се окаже, че така наречената либерална демокрация вече не е либерална и демократична и по този начин прави възможно надигането на популизма?
Именно по тази тема се изказва в интервю за германския Süddeutsche Zeitung политологът и философът Яша Мънк, един от водещите експерти по кризата на либералната демокрация.
Той обяснява как в демократичните държави се вземат все по-широкомащабни решения, които вече не са демократично легитимирани и как това подкопава доверието на гражданите в демократичната система, поради което много от тях избират популистки екстремистки сили, въпреки че самите те не са екстремисти, но искат легитимна промяна.
Как може да изглежда тази легитимна промяна и какво трябва да направи т. Нар. "Establishment", за да спре краха на либералната демокрация? Мънк предлага редица рецепти за това.
Мънк говори и за свой анализ в Atlantic, който разглежда една по-дългосрочна перспектива. Според него американската политическа система се състои от два елемента - либералната и демократичната. За либералите върховенството на закона включва защита на правата на лицата, зачитането на малцинствата. Демократичният елемент се състои в това народът да управлява и да превръща своето мнение в политика. Но двата елемента отдавна не се препокриват, а вървят отделни пътища. Особено демократичният елемент страда, дори и в Европа, твърди политологът.
Но какво означава това конкретно?
Според Мънк ролята на парите в политиката нараства постоянно. Лобистите имат все по-голямо влияние върху политиката. А политиците са част от елит, който живее относително изолиран от мнозинството хора. В същото време все повече решения се изземват от демократичната политическа класа. Ролята на съдилищата нараства, както и влиянието на централните банки, международните организации и бюрокрацията - от Европейската комисия в Брюксел до Агенцията за опазване на околната среда във Вашингтон. Следователно много важни решения вече не се правят от избрани политици. Това доведе до ерозия на демокрацията много преди появата на популистите.
Така, по думите на Мънк, Германия се е превърнала частично в система на права без демокрация, в система на недемократичен либерализъм. Това не се дължи само на ролята на парите в политическата система - което обезпокоително се проявява дори и в Германия, но не толкова, колкото в САЩ. В тази страна причината са многобройните бюрократични институции, които вземат мнозинството от решенията. Силата на Бундестага е ограничена по много начини, смята той.
На въпроса дали популистите в Европа имат право в своите искания, политологът отвръща, че те реагират на реалните събития. Много граждани имат чувството, че никой не и чува така или иначе. И това често не е заблуда.
„Ето защо аз наричам системата, която популистите изграждат в страни като Полша или Унгария „демокрация без право“ или „нелиберална демокрация“. Защото те със сигурност налагат волята на мнозинството в много отношения. За съжаление, особено популярно са ограниченията върху правата на малцинствата“, пояснява той.
Фактът, че волята на мнозинството се изпълнява, не винаги е положителен сигнал обаче. Защото според Мънк тази демократична енергия все повече се насочва срещу другия основен елемент на политическата система: либералната. Популистите подкопават върховенството на закона - в Турция, Русия, Унгария и Полша. Те атакуват независими институции. В Унгария избирателната комисия изцяло е доминирана от лоялни на Виктор Орбан политици, казва още той.
Много критици на пазара предпочитат да мислят в международен план, като твърдят, че пазарната икономика е лоша, защото е причинила толкова много злини в Третия свят. Но само който мисли в международен план и се интересува не само от съдбата на работниците в стоманената индустрия в Мичиган, но също така и от тази на наистина бедните хора в Индия и Китай, не може сериозно да гледа на последните 25 години така, сякаш пазарът е предизвикал преди всичко злини. Тъй като Индия и Китай се отвориха за пазарите, милиарди хора от средната класа се измъкнаха от бедността. Особено по-бедните страни дължат много на пазарната икономика, пояснява философът.
Цялото интервю четете на немски тук!
Материалът за Atlantic на английски е наличен тук!