Работи ли идеята за безплатен градски транспорт?

Това е идея, срещу която едва ли някой може да се възпротиви: безплатен обществен транспорт за всички. Кой не би искал да спести пари за автобусни и влакови билети? Подобна мярка има в македонската столица Скопие и град Тетово, но тя важи само до намаляване на замърсяването на въздуха. За разлика от тях в София местните власти решиха да пуснат т. нар. „зелен билет“ на цена от 1 лев за цял ден. Той обаче се продава само в дни със силно замърсяване.

Но сега надеждата за безплатен „обществен транспорт" получи нов тласък в Германия заради идея на федералното правителство. 

Тя се споменава в писмо до европейския комисар за околната среда Кармену Вела, което е подписано от Барбара Хендрикс и Кристиан Шмит - министрите на Германия на околната среда и транспорта, както и от ръководителя на кабинета на канцлера Петер Алтмайер. Мярката се обсъжда като средство да се намалят пътуванията с лични автомобили, тъй като Германия е заплашена от санкции от Брюксел за това, че не е направила достатъчно, за да намали вредните емисии от азотен диоксид.

Но възможно ли е един евентуално безплатен обществен транспорт да накара хората да слязат от колите и да се качат в автобуси и влакове? И как това може да се финансира? Идеята бе изпитана от малкия германски град с население 16 хил. души Темплин в област Бранденбург. Там в края на 90-те години властите се осмелиха да експериментират с въвеждането на безплатен обществен транспорт за всички, припомня германската икономическа телевизия N-TV.

Причината за това е бързото нарастване на автомобилния трафик след големите промени - точно в курорт, който е прочут с природата си. Ето защо през 1998 г. кметството просто намалява цената за ползване на малките градски автобуси до нула. Резултатът е учудващ: броят на пътниците расте бързо, от 41 хил. на 350 хил. за една година. През 2001 г. бе мината психологическата граница от половин милион пътници.

Но точно тогава стана очевидна слабата точка на системата: разходите. Тъй като успоредно с липсата на приходи от билети се увеличиха силно оперативните разходи. В един момент безплатният обществен транспорт просто стана твърде скъп за Темплин и през 2003 г. проектът беше прекратен.

Въпреки това хората в Темплин не са се сбогували окончателно с идеята. След това гражданите могат да си купят годишен билет, който да им позволи да пътуват неограничено с автобусите от градския транспорт. Той струваше първоначално 29 евро, а днес - 44 евро. Въпреки че броят на пътниците падна, през 2015 г. той все още е пет пъти по-висок, отколкото преди началото на експеримента.

Подобен опит предприема и Хаселт - град в Североизточна Белгия. Там близо 60-те хил. жители можеха от 1997 г. да ползват безплатно градския транспорт. Доста бързо броят на пътниците скочи 13 пъти. Въпреки това и този проект се провали заради финансите. Тъй като хората започнаха да ползват по-малко личните си коли, общината отчете срив на приходите от такси за паркиране.  

И в Хаселт проектът бе замразен през 2013 г. Днес ползването на градския транспорт в града е безплатно само за пенсионери, младежи и деца. Американските градове Сиатъл и Портланд също преустановиха проекта си за безплатен градски транспорт – заради високите разходи.

Понастоящем гражданите на естонската столица Талин могат да използват градския транспорт безплатно. Градският трафик намаля значително от началото на проекта през 2013 г. Дали градът ще може да си позволи системата в дългосрочен план все още е под въпрос. В Дюнкерк, Франция, в момента се тества подобна система за безплатен градски транспорт – но само в почивните дни.

И при новата инициатива на федералното правителство все още не е ясно как трябва да се финансира идеята. Може да се предположи, че парите ще дойдат от съществуващи проекти за финансиране, които може да бъдат увеличено. Но градовете вече напомниха на федералното правителство принципа: „Който поръчва, ще плаща".