Модернизацията на въоръжените сили на Китай се осъществява по-бързо, отколкото очакваха мнозина анализатори, пише BBC.
Според експерти от Международния институт за стратегически изследвания (МИСИ) в Лондон сега именно Китай, а вече не Русия, все повече предоставя стандарта, по който Вашингтон преценява изискванията за потенциала на своите въоръжени сили.
Това е особено вярно, когато става дума за военновъздушните и военноморските сили, върху които са съсредоточени китайските усилия за модернизация. Събитията в Европа означават, че за сухопътните сили на САЩ именно руският потенциал все още до голяма степен осигурява стандарта за преценяване на заплаха.
Тази тенденция е документирана във Военния баланс - годишната оценка на световните военни потенциали и отбранителни разходи, който МИСИ публикува от 1959 г.
Разбира се, трансформацията на китайската армия се извършва от известно време. Но сега е достигната - или е много близо - важна точка по този път, при която Пекин ще стане "равностоен съперник" на Вашингтон.
Преди публикуването на тазгодишния Военен баланс по-късно тази седмица, седнах с група експерти от МИСИ, пише Джонатан Маркъс от BBC, за да се опитаме да разнищим повечето подробности на тази тенденция, осигурявайки сериозен материал за таблиците и статистиките на годишното резюме.
Напредъкът и техническите възможности на Китай са забележителни - от конвенционални балистични ракети със свръхголям обсег до изтребители пето поколение. Миналата година първият корпус на най-новия боен кораб на Китай - крайцера тип 55 - беше пуснат на вода. Неговите възможности биха накарали всеки военен флот в НАТО да се замисли.
Китай работи по втория си самолетоносач. Той променя командната структура на своята армия, за да си осигури истински общ щаб, включващ всички ключови видове въоръжени сили. Що се отнася до артилерията, противовъздушната отбрана и сухопътната атака, той има оръжия, чийто обсег надхвърля всичко, което САЩ могат да разположат.
От края на 90-те години на 20 век, когато получиха вливане на модерни руски технологии, китайските военноморски сили рекапитализираха по-голямата част от своя надводен и подводен флот.
Що се отнася до въздуха, китайците казват, че техният нов едноместен изтребител "Джей-20" е въведен на въоръжение.
В бранша той е известен като "изтребител пето поколение", което означава, че е снабден с технология стелт, развива свръхзвукова скорост и има силно интегрирана авиационна електроника.
Експертите от МИСИ продължават да са скептични.
"Китайските военновъздушни сили все още имат нужда да разработят подходяща тактика за управление на слабозабележимия изтребител и трябва да измислят доктрини, които да съчетаят тези военни самолети "пето поколение" с по-ранните "модели четвърто поколение", казват те.
"Все пак напредъкът на Китай е очевиден. Към тази авиация може да се добавят най-различни боеспособни ракети въздух-въздух, които са напълно равностойни на тези в западните арсенали", казват те.
В тазгодишния Военен баланс има цяла глава, посветена на разработките на китайски и руски оръжия, изстрелвани от въздуха, които те разглеждат като важна проверка за западната доминация.
САЩ и техните съюзници водят военновъздушни кампании от края на Студената война и са загубили много малко авиация. Но според МИСИ тази доминация може да бъде все по-силно оспорена. Например Китай разработва ракета въздух-въздух с много голям обсег, предназначена конкретно да поразява авиация за гориво и за командване и управление, която сега е извън обхвата на възможностите за нанасяне на удар; това са съществени, но уязвими елементи във всяка военновъздушна операция.
Авторите на Военния баланс твърдят, че китайските разработки на ракета въздух-въздух до 2020 г. "вероятно ще накарат САЩ и техните регионални съюзници да преразгледат не само своите тактики, техники и процедури, а и посоката на своите програми за авио-космически военни разработки".
Според МИСИ на земята китайските сухопътни сили изостават в тези усилия за модернизация. Само около половината от тяхното оборудване върши работа от гледна точка на воденето на съвременни бойни действия.
Но и тук има напредък. Китай си е поставил за цел до 2020 г. да постигне както "механизация", така и това, което нарича "информатизация". Не е ясно какво точно има предвид Китай под последния термин, но Пекин наблюдава развиващата се роля на информацията във военните действия и се стреми да приспособи това към своите конкретни условия.
Китай има ясна стратегическа цел, за която са предназначени много от новите му оръжейни системи. Тя е в случай на конфликт да изтласка военните сили на САЩ колкото се може по-далеч от своите брегове, в идеалния случай навътре в Тихия океан.
На военен жаргон тази стратегия е известна като "отказ на достъп до район". Това обяснява защо Китай е съсредоточен върху въздушни и морски системи с голям обсег, които могат да застрашават авионосните ударни групи на американския военен флот.
Следователно като военен играч Китай определено е част от висшата лига. С това обаче не приключва глобалното военно влияние на Пекин. Той също така преследва амбициозна стратегия за износ на оръжия. Често Китай е готов да продава модерни технологии, които други страни или не притежават, или не желаят да продават на всички, а само на най-близките си съюзници.
Пример за това е пазарът на въоръжени дронове. Това е бързо разпространяваща се технология, която повдига огромни въпроси за границата между мира и войната. САЩ, които бяха един от пионерите в тази област, отказват да продават усъвършенствани въоръжени дронове на когото и да било освен на ограничен брой от най-близките си съюзници в НАТО като Великобритания. Франция, която вече използва доставяни от САЩ дронове "Рийпър", също има планове да въоръжава дронове.
Китай няма подобни ограничения и показва на оръжейни изложения по света впечатляващи безпилотни летателни апарати (БЛА) наред с различните боеприпаси, които могат да носят те. МИСИ казва във Военния баланс, че Китай продава въоръжените си БЛА на редица страни, включително Египет, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Мианма и други.
Това е много добър пример за непланирани последици. Нежеланието на Вашингтон да продава тази технология оставя отворено полето за Пекин. Това неизбежно оказва по-голямо влияние за разпространението на подобни оръжия, като насърчава други страни, които използват БЛА само за събиране на разузнавателни данни, да търсят и въоръжени варианти.
САЩ и западните износители на оръжия разглеждат Китай като нарастваща търговска заплаха. В сравнение дори с преди десетилетие, сега на пазара има сериозно китайско присъствие, предлагащо оборудване с добро качество. Китай, както показва примера с въоръжените БЛА, също така има желание да излезе на пазари, които много западни производители или техните правителства смятат за доста деликатни.
А както казват експертите от МИСИ, Китай обикновено печели във всички аспекти на сделката. Обикновено китайските оръжия ще ви дадат 75 процента от потенциала на наличните западни технологии на 50 процента от цената. От гледна точка на бизнеса това е добро предложение.
Китайският износ на сухопътна военна техника не е толкова впечатляващ. Той все още трябва да се бори за клиенти със страни като Русия и Украйна. Но когато Киев не можа да спази срока за сделка за танкове с Тайланд през 2014 г., тайландците вместо това купиха китайски танкове "ВТ4". Миналата година Тайланд се върна за още.
Експертите от МИСИ казват, че Китай също така се опитва да разработи оръжия, пригодени за конкретни пазари. Те например посочват нов лек танк, предназначен за африкански страни, чиито пътища и инфраструктура не биха могли да се справят с много от по-тежките модели, предлагани от други.
Нарастващата роля на Китай като източник на усъвършенствани оръжия тревожи много страни, а не само съседите му. Западните военновъздушни сили се радват на доминация, продължаваща три десетилетия. Но китайската стратегия за "отказ на достъп" осигурява оръжия, които лесно могат да се използват от други за същата цел.
Западноевропейска страна може никога да не влезе в конфликт с Китай, но определено може да се сблъска с усъвършенствани китайски оръжейни системи, с които са се сдобили други. Както се изрази експерт на МИСИ, "схващането, че ще влезеш в среда с малък риск, когато се намесиш в чужбина, сега трябва да бъде поставено под въпрос".
/БТА/
20:31 | 13.09.22 г.