Без съмнение младият френски президент Еманюел Макрон е звездата на деня – само за осем месеца от встъпването си в длъжност той трансформира възприятията за собствената си родина и даде нов заряд на европейската политика.
В същото време френската икономика нарасна с 1,9% през 2017 г. - най-големият ръст от 2011 г. насам, а доверието в бизнеса достигна до 10-годишен връх.
Макрон подчерта своята власт на новоизгряваща политическа звезда като събра лидерите на някои от най-големите международни компании на световна икономическа среща във Версай миналия месец, точно преди световния форум в Давос.
Европейските лидери, които в миналото оплакваха френската слабост, сега изказват насаме притесненията си от мащабите на амбициите на Макрон. Франция се завръща на световната сцена, посочва вестник Wall Street Journal в свой анализ.
Но макар Макрон да надхвърля очакванията за себе си, съществуват признаци, че предизвикателствата, пред които е изправен, може да се окажат по-големи, отколкото се смяташе. Въпреки че растежът от миналата година е впечатляващ, имайки предвид представянето на страната в последно време, той едва задминава Италия и дори Великобритания.
Междувременно расте и броят на свободните работни места, като все повече представители на бизнеса предупреждават, че не могат да стимулират производителността си заради недостиг на кадри, въпреки че безработицата остава на ниво от 9,8%.
Това поражда опасения, че възможността за действие е много по-малка, отколкото се мислеше по-рано. Преди кризата се смяташе, че естественият размер на безработицата – когато инфлационният натиск започва да нараства, е около 7%. Сега обаче Френската централна банка се притеснява, че той може да е над 8%.
В същото време Франция излезе от кризата с учудващо висок дълг. Задълженията на държавата са 96,5% от БВП, което е увеличение от почти 30% в сравнение с 2007 г., когато те бяха на ниво от 64,3%. Наистина, повечето страни взимаха големи заеми по време на кризата. Но Франция преживя една по-мека рецесия през 2008-2009 г. в сравнение с повечето страни от еврозоната и избегна втора криза през 2011-2012 г. Въпреки това дълговете ѝ продължават да растат.
За разлика от нея Холандия и Ирландия успяха до голяма степен да намалят задлъжнялостта си, като дори дълговете на Испания, Португалия и Италия намаляват.