Китай инвестира активно в развиващите се страни, без да обръща внимание на екологичните стандарти и положението с правата на човека. Това буди тревога у неправителствени организации.
Устремът на Китай да инвестира в развитието на бедни страни удря по правозащитните асоциации, екологичните групи и други неправителствени организации, за които е по-трудно да играят традиционната си роля, изразяваща се в контрол върху необузданото развитие, коментират адвокати.
Китай лансира един от най-големите планове за развитие в чужбина след американския "План Маршал" след Втората световна война, с над 100 милиарда долара инвестиции чрез проекта си „Един пояс, един път" за изграждане на пътища, железопътни линии, пристанища и друга инфраструктура, свързваща Азия, Европа и Африка, пише в свой цитиран от БТА репортаж за Ройтерс Паритош Бансал.
За разлика от кредиторите, подкрепяни от Запада, които често обвързват финансирането на развитието със социални и екологични условия и позволяват все повече да се чува гласът на неправителствените организации, поддържаните от Китай заемодатели възприемат подход, при който се набляга повече на ненамесата във вътрешните работи на съответната страна, според бизнес лидери и кредитори, интервюирани на Световния икономически форум в Давос.
„Ситуацията с Китай сега очевидно трябва да бъде наблюдавана", заяви Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace International. "Какви са стандартите, които задават те с отпусканите от тях кредити или финансиране в целия свят?"
Кенет Рот, изпълнителният директор на Human Rights Watch, определи китайския подход като аморален и заяви, че той е смекчил икономическия натиск, който страните са усещали, когато помощта или инвестициите са били "по-силно обвързани със спазването на правата на човека".
Институциите, подкрепяни от Китай, възприемат различен подход от Световната банка (СБ) и други кредитори, поддържани от Запада, които подпомагат развитието. Например, СБ е твърдо против новите топлоелектрически централи поради екологични съображения, но новата китайска Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), която помага за финансирането на плана "Един пояс, един път", не е толкова строга.
Вицепрезидентът на АБИИ за политиката и стратегията Йоахим фон Амсберг каза за Ройтерс в Давос, че подкрепяният от Китай заемодател иска да насърчи прехода към възобновяеми източници на енергия, но не и да "сложи на предната врата знака "Въглища не". "Ние не разглеждаме всеки проект като лост за по-общи политически промени в нашите страни членки", обясни той. "Това допълнение е добре дошло в света на финансирането на развитието, тъй като според мен избягва риска от прекалено амбициозни цели, от опит да се направи прекалено много с индивидуални инвестиционни проекти".
За сметка на това финансирането чрез институции като СБ отдавна е използвано от богатите страни като начин за оказване на натиск върху държавите, които взимат заеми, за да подобрят социалното положение.
Като част от тази тактика, неправителствените организации играят ролята на контрольори, помагайки за промяната на курса по въпроси като построяването на язовири и говоренето на висок глас за правата на човека.
Адвокати заявиха, че насрещните ветрове са се усилили на фона на надигащия се популизъм и на възприемането от Съединените щати на президента Доналд Тръмп на един по-мълчалив подход по теми като правата на човека и на обръщането на американската политика по проблеми като промените в климата.
"Дали съм обезпокоена за свиващото се пространство за гражданското общество и че то няма толкова силен глас в правителствата на различни страни в целия свят? Абсолютно!", каза Дженифър Морган.
Йоахим фон Амсберг, който е работил около 25 години в СБ преди да се присъедини към АБИИ през 2016 година, заяви, че тази кредитна институция, с 84 страни членки, се придържа към високи стандарти в областта на екологията, социалното развитие и нормите за управление, и отрече тя да е отслабила гражданското общество.
В отговор на въпрос на Ройтерс говорителката на китайското министерство на външните работи Хуа Чунин каза на брифинг в Пекин: "Китайското правителство винаги е искало от компаниите, които ще извършват операции в съответните страни, да действат в правна рамка в съответствие със законите и правилата и да изпълняват своите отговорности към обществото."
Някои държави приветстват помощ без по-широк дневен ред. Бангладеш, например, сключи с Китай сделки за милиарди долари под формата на кредити за различни проекти, когато президентът Си Цзинпин дойде на посещение в края на 2016 година.
"Всеки би предпочел китайски инвестиции, ако алтернативата е Световната банка", каза Мошиур Рахман, икономически съветник на бангладешкия премиер, в интервю, което даде за Ройтерс в столицата Дака този месец.
"За разлика от западните инвеститори те не са обезпокоени от това колко хора сте хвърлили в затвора", отбеляза той.
Някои неправителствени организации търсят обща основа, за да намерят въпроси, по които могат да работят.
Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс работи с Китай по проекти от повече от едно десетилетие и черпи от китайците опит в области като земеделието в други части на Азия и в Африка, каза Марк Сузман, който отговаря за стратегията на тази благотворителна асоциация.
Сузман отбеляза, че фондацията води дискусии, за да установи дали проекти по линия на "Един пояс, един път" в Югоизточна Азия могат да бъдат използвани, за да се работи за превенция в делтата на река Меконг срещу маларията, а Китай имат натрупан опит и познания в борбата с тази заразна болест.
"Ние всъщност сме настроени доста оптимистично, че има потенциал за взаимноизгодно сътрудничество", допълни той.
Миналия месец китайското правителство разпространи в ООН статия за своя подход по въпроса за правата на човека, обяснявайки как страната превръща своите "вътрешни философии за управлението в международен консенсус".
"Мирът и сигурността са най-важните човешки права", написа Ли Баодун, заместник-министър на външните работи. "Развитието е най-важно".
"Постигнахме нов напредък в увеличаването на нашия авторитет по въпроси от областта на правата на човека", написа той.