Кой е виновен за популизма?

Добър съвет за 2019 г.: изпращайте своите новогодишни пожелания още през първите часове на 1 януари. Защото след това често е твърде късно. През 2015 г. след масовото убийство в редакцията на вестник "Шарли ебдо" на 7 януари пожеланията за хубава година изглеждаха неуместни. През 2018 г. предизвикват тревога думи на Доналд Тръмп. Още на 3 януари, след заплаха на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, американският президент туитоман изчурулика: "Аз също имам ядрен бутон, но той е доста по-голям и доста по-мощен." На 6 януари Тръмп каза, че неговите успехи в бизнеса, телевизията и политиката доказват факта, че той не е "интелигентен, а гений, много стабилен гений!" Да, дами и господа, това са думи точно на президента на Съединените щати, най-голямата икономическа и военна сила на планетата. Петгодишно дете. Или д-р Стрейнджлав, който полудява все повече от ден на ден. Хубава година все пак, пита реторично в свой анализ френският "Ле-з-еко". 

Впрочем би било напразно да спекулираме какво ще направи Тръмп през следващите 12 месеца. За сметка на това трябва спешно да разберем ние как се озовахме в това положение. "Ние", тъй като нахлуването на Тръмп на политическата сцена далеч не е изолиран случай. На практика във всички големи демокрации гротескови или ексцентрични личности успяват да съблазнят тълпите от избиратели, било то Борис Джонсън във Великобритания, Марин Льо Пен във Франция или Бепе Грило в Италия. Възходът на т. нар. популизъм отразява едно дълбоко безпокойство в нашите общества. Тази тревога има политически, културни, антропологични, но и икономически причини. Най-очевидната е, разбира се, финансовата криза от 2007-2008 година, която предизвика дълбоки сътресения - рязък спад на производството, голямо увеличение на безработицата, застой на търговията, бюджетни икономии, огромно задлъжняване. Безпрецедентен шок от Голямата депресия през 30-те години на 20-и век, той също е белязан от възход на популистките движения. Виновен е чужденецът Финансовата криза засили по-ранни тенденции. Изчезнаха работни места, които изглеждаха солидни. Една жестока конкуренция тегне над цените и се отразява на заплатите. Средната класа, която бе базата на масовата демокрация, се чувства застрашена. И на практика във всички развити страни делът на хората в активна възраст, които имат средна заплата, намалява, за сметка на ниските, но и на високите трудови възнаграждения, понякога на много по-високите. Гражданите губят доверие в бъдещето. За популистите обяснението е просто: виновен е чужденецът. Чужденецът, който идва да живее при нас, който ни наводнява със своите стоки, изкупува нашите скъпоценности. Следователно решението е просто: достатъчно е да затворим вратата и всичко ще потръгне по-добре. Това убеждение от дълго време бе подхранвано от наивността, дори от отричането на реалността от страна на елита. Политиците, особено в Европа, често защитаваха едно отваряне без нищо в замяна. Нещата започват да се променят. В Брюксел думата "реципрочност" вече не е табу, така както и идеята за надзор на придобиването на европейски фирми, определяни като стратегически. Френският президент Еманюел Макрон се зае с проблема с командированите работници. Социални щети от глобализацията В голямото си мнозинство икономистите дълго време възхваляваха добродетелите на свободната търговия. Често поради идеологически съображения, но по-често защото са наблюдавали щетите от протекционизма в Латинска Америка, отколкото ефективността на издигнатите в Азия бариери. Икономистите също започнаха да променят своите възгледи. Давид Отур, изследовател, защитаващ по принцип "водещи тези", публикува преди две години, заедно с колеги, забележителен академичен труд, в който изтъкна загубата на работни места в американските градове, чиито заводи страдат от силна конкуренция, в резултат на китайския внос. Дани Родрик, турски икономист, преподаващ в Харвард, бие от 20 години тревога за социалните щети от глобализацията. Вече започват да го чуват. От първостепенно значение тук обаче е да не бъркаме диагнозата. Тъй като е напълно възможно фаталната верига, приписвана на глобализацията, да бъде приписана на (...) възхода на информационните технологии, който засилва конкуренцията, унищожава работни места и увеличава рязко неравенствата. Доклад, публикуван преди едно десетилетие съвместно от Световната търговска организация и Международното бюро по труда, където синдикатите имат силно присъствие, достигна до заключението, че "търговията Север-Юг може да обясни само малка част от промените, наблюдавани при относителните заплати... Движещ елемент за тях изглеждат технологичните промени в полза на квалификациите." Любимият смартфон е виновен Въпреки че би било много добре да допълним тази диагноза, тя все пак си остава ценна. Новите технологии разтърсват все повече компаниите, а тежестта на световната търговия вече не се увеличава. В политически план борбата обаче е неравна. За един кандидат е лесно да твърди, че е достатъчно да затвори вратите, за да потръгне страната му по-добре. Много по-сложно е да се обясни на избирателите, че техният любим смартфон е виновен за техните беди. Или че техническият напредък ще "изяде" работни места, но и ще създаде нови. Или че е по-добре да се регламентира конкуренцията на дигиталните платформи. Или че училището и образованието трябва да се променят в дълбочина, за да станат по-ефикасни. Не е нужно да си гений, за да предвидиш, че има риск популизмът да го чака добро бъдеще.

БТА