2018 г. е решаваща за Гърция

За Гърция 2018 г. е решаваща година. Ключовият въпрос през следващите месеци за епицентъра на европейската кредитна криза е дали тя ще обърне негативния тренд и ще се отдалечи от необходимостта за външна помощ, както се случи в Ирландия, Португалия и Кипър – нещо, което гръцкото правителство много силно иска, пише Bloomberg в свой анализ.

Някои анализатори очакват настоящата програма за спасяване, която ще приключи на 20 август, да бъде последвана от ново подобно споразумение, допълва информационната агенция.

"Нещата изглеждат по-добре за Гърция, след като страната си възвърна достъпа до пазарите и възстановяването набира скорост“, отбелязва Фабио Балони, икономист за Европа в HSBC Bank Plc в Лондон.

"През 2018 г. страната най-накрая може да излезе от спасителните програми, но чистият изход може да се окаже предизвикателен, ако еврозоната не даде значителни и надеждни облекчения на дълга“, допълва той.

От 2010 г. насам Гърция получи три спасителни програми с участието на страните от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) при строги условия по отношение на фискалната консолидация и структурните реформи. Страната премина и през две преструктурирания на дълга.

През следващите шест до осем месеца гръцкото правителство и кредиторите на страната трябва да работят по някои трънливи въпроси, ако искат да предотвратят още една програма за спасяване.

Ето и десет важни елемента от календара в Гърция преди края на програмата за спасяване.

Тази седмица правителството планира да внесе в парламента законопроект за изпълнение на всички необходими мерки за приключване на третия преглед на спасителния план. Новите политики трябва да бъдат гласувани до 17 януари, така че одиторите, които наблюдават програмата, да могат да представят доклада за съответствие на срещата на Еврогрупата на 22 януари. Тогава трябва да бъде одобрено и отпускането на следващия транш от спасителния план.

В края на януари европейските банкови органи ще финализират сценариите, при които балансите на гръцките кредитори ще бъдат щателно тествани. Банките трябва да приключат тези одити на капиталовата си адекватност по-рано от своите конкуренти от Европейския съюз (ЕС).

До началото на февруари Гърция възнамерява да издаде нови облигации с матуритет от три или седем години, тъй като се стреми да си възвърне пълния достъп до пазара на дълг.

През първите десет дни на февруари се очаква Европейският механизъм за стабилност да изплати спасителния транш при изпълнението на третия преглед на спасителната програма. Размерът на средствата, които Гърция ще получи, все още не е договорен, но ще бъде поне 5,5 млрд. евро според гръцкото финансово министерство.

През февруари гръцките банки ще започнат да изпращат данни на централната банка на страната и на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стрес тестовете.

Гръцкото правителство очаква, че през февруари кредиторите на Атина ще започнат да обсъждат допълнителни мерки за облекчаване на дълга.

В началото на март се очаква да започне четвъртият преглед на спасителната програма. Още не е ясно кога представителите на кредиторите ще се завърнат в Атина, но прегледът трябва да започне през март, ако Гърция иска да изпълни оставащите 82 мерки навреме.

Една от най-важните срещи между кредиторите преди края на настоящата програма ще се състои във Вашингтон на 20-22 април. Пролетните срещи на МВФ вероятно ще дадат възможност на кредиторите да обсъдят облекчаването на дълга и какво следва за Гърция.

В началото на май ще бъдат обявени резултатите от стрес тестовете на гръцките банки. Това ще покаже дали гръцките кредитори се нуждаят от повече капитал и ако е така, колко сериозен е проблемът за тях и за страната.

До края на май или юни както гръцкото правителство, така и кредиторите искат да приключат четвъртия преглед за спасяването и да сключат сделка за условията за по-нататъшно облекчаване на дълга и за периода след програмите.

Властите в Атина изключват договарянето на нова програма, но управителят на централната банка Янис Стурнарас наскоро каза, че кредитна линия след август ще засили доверието на инвеститорите. Европейските официални представители също така заявяват, че ще има някаква "последваща договореност до 2022 г.", посочва Bloomberg, като се позовава на запознати източници.

Излизането от спасителния план без последващи договорености би създало дискомфорт за финансовия сектор на страната, допълва агенцията. Администрацията на гръцкия премиер Алексис Ципрас ще трябва да изпълни и политически трудна приватизационна програма, тъй като се стреми да стимулира растежа и да спечели доверието на инвеститорите.

Гръцкото правителство твърди, че през 2018 г. ще успее да получи 2,73 млрд. евро от продажбата на държавни активи. Прогнозите на кредиторите обаче са по-консервативни.

До юни 2018 г. Атина трябва да започне търга за продажбата на 17% от държавната електрическа компания Public Power Corp. или да намери друг начин да си осигури приходи от дяловете си. До края на първото тримесечие трябва да тръгне и търгът за продажбата на 30% от международното летище в Атина, 65% от гръцкия държавен доставчик на природен газ Depa, 5% от Hellenic Telecommunications Organization SA и 35,5% от Hellenic Petroleum SА.

Гръцките власти ще трябва да завършат до февруари 2018 ключовите условия, необходими за старта на проекта Hellinikon.

Неспазването на целите може да застраши усилията на правителството на Ципрас да търси допълнително облекчаване на дълговете, тъй като кредиторите ще изискват от то да изпълни своята част от задачите, за да облекчат дълговото бреме на страната.

"Това, което Гърция трябва да направи, е да продължи реформите. Ако го направи, тяще положи основите на пътя Европейската комисия и Еврогрупата да започнат да обсъждат големите въпроси", казва Муджтаба Рахман, управляващ директор на Eurasia Group в Лондон.