Как да бъде обяснен парадоксът на малката колебливост на пазарите, рекордните равнища на борсовите индекси и намалелите равнища на безпокойство на инвеститорите въпреки нарастващия политически риск?
Днес по-голямата част от фондовите пазари по света са на или близо до исторически рекордни нива, а опасенията на инвеститорите - както установи индексът на нестабилността Vix - са в най-ниската си точка от неговото създаване през 1990 година. Малко чудо е, че хората, които инвертират в акции, твърдят, че никога не е имало по-добри времена и рисковете никога не са били по-малки. Колко дълго обаче може да продължи това, пита в свой, цитиран от БТА, анализ за Financial Times Аксел Вебер. Политическият риск остава висок. През пролетта на миналата година, след изборите в Холандия и Франция, изглеждаше, че подемът на популистите може да е достигнал своя пик. Колко далеч във времето изглежда това. Последвалите избори в Германия и провалилите се коалиционни преговори отслабиха позицията на канцлера Ангела Меркел и породиха риск от политически вакуум в сърцето на най-силната икономика в Европа. Предстоящите избори в Италия и преговорите за Brexit са други източници на напрежение и несигурност. Поглеждайки отвъд границите на Европа, не можем да се оплачем от недостиг на политически "горещи точки", а рискът от търговски спорове и протекционизъм все още може да наруши възстановяването на глобалната икономика. Аргументът, че несигурността е голяма, има емпирична подкрепа. Индекс на несигурността на икономическата политика, изчисляван от трима американски учени, достигна своя пик през януари миналата година и остава тревожно висок. Още една причина за безпокойство е високото равнище на геополитическия риск според представен наскоро работен документ на Управлението за федерален резерв на САЩ. Не е трудно да бъде открит източникът на политическа несигурност в развитите западни страни. Драстичното влошаване на икономическите перспективи, несигурността на работните места, застоят на реалните трудови възнаграждения, неустойчивите пенсионни системи и, преди всичко, увеличаващото се неравенство породиха взети заедно чувство на недоволство и усещане за несправедливост. Те до голяма степен са резултат от отдавнашните структурни проблеми. Започналият неотдавна цикъл на подем в Европа би трябвало да подобри положението с някои от тези проблеми в краткосрочен план, но няма да ги реши. И въпреки че икономиката расте, а безработицата спада, заплатите упорито си остават ниски. Публикувани неотдавна данни на Международния валутен фонд показват, че макар безработицата да е намаляла до под 6% в развитите страни като цяло, годишният растеж на трудовите възнаграждения едва е надхвърлил 2%. Можем да очакваме по-нататъшно увеличение, но, според мнозина, не се е променило кой знае какво. Перспективата за предстоящ край на смекчената парична политика на централните банки, т. нар. количествено облекчаване, от последното десетилетие е друг източник на несигурност. Нормализирането на паричната политика означава да бъде сложен кръст на 10 години количествено облекчаване - нещо, за което пазарите може да са прекалено самодоволни или неподготвени. Никога преди балансите на централните банки не са били толкова раздути, лихвените проценти - толкова ниски, а глобалният дълг - толкова голям.
Освен това противоречащата на здравия разум природа на икономическия подем с неговата липса на инфлация е индикация, че вече сме навлезли в неизследвана територия, на която класическите правила на макроикономическата политика не важат. Самият механизъм на функциониране на количественото облекчаване не е напълно разбран и остава противоречив, така че последиците от затягането на паричната политика също все не са известни. Ето защо е важно да разберем, че си имаме работа не просто с риск, а с несигурност. Рискът е израз на "известните неизвестни". Несигурността отразява "неизвестните неизвестни". Тя означава непознаване на стоящия в основата механизъм, на вероятностите и, още по-лошо, на потенциалните резултати. Така че как да бъде обяснено несъответствието между много голямата несигурност и самодоволството на финансовите пазари? Пазарите са много добри в откриването, търгуването и застраховането срещу рискове, но те не са добри в разбирането на непредсказуемата природа на политиката. Несигурността - по дефиниция - не може да бъде измерена. По тази причина пазарите често я пренебрегват и възприемат изчаквателен подход. Малката колебливост на финансовите пазари днес е измамна и подценява скритите рискове или, по-точно, несигурност. Инвеститорите и политиците трябва да се радват на подема, докато го има, тъй като той няма да продължи дълго. Необходимо е пазарите да се подготвят за завръщане на нестабилността. Следващото значително материализиране на несигурността е просто въпрос на време. В период на несигурност диверсифицирането на инвестиционния портфейл е още по-жизненоважно, отколкото когато има риск. Благоразумните инвестиционни съвети и решения са по-важни от когато и да било преди, коментира още Вебер, цитиран от БТА.