От началото на 2017 година Европа започна да се обръща надясно, пише в анализ европейското издание Politico. След избора на Доналд Тръмп и вота във Великобритания за излизане от ЕС, популизмът започна да завладява Стария континент.
Изданието посочва и България в своя обзор на изборния процес в Европа. Бойко Борисов и неговата ГЕРБ спечели нов управленски мандат през пролетта, но без да има мнозинство, което ги принуди да се коалира с крайнодесните "Обединени патриоти", които бяха трети по резултат. За първи път в посткомунистическата история на България популистка партия влиза в управлението, пише Politico.
Но в Европа всичко започна с Холандия. Фокусът беше насочен партията на Геерт Вилдерс, която стана втората политическа сила и увеличи броя на депутатите в парламента. Макар и със загуби партията на Марк Рюте се задържа на власт и сформира правителство след преговори, продължили 225 дни.
Крайнодесните влизат в управлението и на Австрия. Страната ще бъде управлявана от 31-годишният Себастиан Курц, но гласовете не стигнаха за самостоятелно правителство и ще разчита на крайнодясната Партия на свободата.
Популистът-милиардер Андрей Бабиш е новият премиер на Чехия, след като неговото движение спечели изборите през октомври. Очакванията са, че той тотално ще промени отношенията между Прага и Брюксел.
Не навсякъде крайнодесните пробиха.
През юни премиерът на Малта Джоузеф Мускат спечели удобна преднина в извънредните избори. Той подаде оставка след обвинения за корупция, насочени към неговата съпруга и някои от неговите политически съюзници. Патриотичното движение на малката островна държава спечели едва 0,36% от гласовете.
Също през юни предсрочни избори се проведоха и във Великобритания. Премиерът Тереза Мей се опита да си спечели мнозинство в парламента, но сметките й излязоха грешни. Сега управлението й зависи от юнионистите от Северна Ирландия, а UKIP, които лансираха Brexit, губят подкрепа.
Във Франция крайнодесните също бяха победени. Еманюел Макрон успя да спечели изборите, побеждавайки Марин льо Пен, а партията му има мнозинство в парламента.
Една от най-големите интриги през 2017 година обаче бяха изборите в Германия. Ангела Меркел си спечели нов управленски мандат, но пък губи депутатски места. Антиимигрантската "Алтернатива за Германия" влезе в Бундестага с 13% от гласовете на избирателите. За първи път от Втората световна война в парламента влиза крайнодясн партия. В Берлин обаче нищо още не е решено и все още се търсят начини за създаване на управленска коалиция.
Какво следва през 2018 година? Избори през пролетта ще има в Унгария и Италия. Малко по-късно депутати ще избират словенските, латвийските и шведските избиратели.
07:55 | 13.09.22 г.