2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2017 г."
Когато се заговори за природен газ, Европа и Русия не само използват различни езици, но и не чуват какво говори другата страна. Когато ЕС настоява всички проекти в тази сфера да отговарят на законодателството на общността, Москва обяснява, че е сключила всички основни договори за реализацията им, или че самото строителство е вече в ход и в изпълнение на поставените цели.
Примерите за това са много - по отношение на разширението на "Северен поток", а и преди време - за "Южен поток", "Газпром" съобщава, че всичко е готово за строителството - договорите са подписани, а тръбите доставени. Остава само "малката подробност" - да получи разрешението от Брюксел.
Русия обяснява всички свои планове само с икономическата необходимост, показвайки всеки месец как растат доставките по бъдещите маршрути на "Северен поток" 2 и "Турски поток", но не дава отговор на въпроса, защо когато се търси единствено икономическата логика, се строят газопроводи за десетки милиарди евро (над 11 млрд. евро за "Турски поток" и над 9 млрд. евро за "Северен поток" 2), а не се използва съществуващото трасе през Украйна.
Този дисонанс в енергийните връзки между Русия и ЕС съществува от години и продължава и през 2017 година.
През май без много фанфари "Газпром" даде старта на строителството на "Турски поток", проекта, който наследи "Южен поток". Тръбите тръгнаха към турския бряг, но от противоречивите съобщения още не е съвсем ясно колко са на брой и по какъв маршрут ще поемат, след като достигнат до Турция.
По план проектът предвижда две тръби с капацитет по 15,7 млрд. куб. метра природен газ годишно. Едната е пределно ясна - за потребителите на руската компания в Турция. С реализацията й Турция вече ще получава директно руския природен газ. В момента страната се снабдява по "Син поток" и от транзит през България.
За нас интересна е именно втората тръба. Тя трябва да поеме към Европа, а заявките на Русия засега са противоречиви. От една страна Москва иска "железобетонни", по думите на руския президент Владимир Путин, гаранции, че ЕС ще купува газ от нея, преди да се захване с каквото и да е по тази част от проекта. От друга валят съобщения докъде е стигнало строителството й.
През септември българският енергиен министър Теменужка Петкова се срещна с ръководителя на "Газпром" Алексей Милер. От кратките съобщения стана ясно, че на срещата са обсъдени газовите доставки. Няколко месеца по-късно българският премиер Бойко Борисов официално разкри, че става въпрос за доставки по втората тръба на "Турски поток", които ще влизат в газовия хъб "Балкан" и от него ще се търгуват и транспортират, не транзитират, количества газ към Европа.
"Газовият интерконектор с Турция ще стане готов през 2018 година", категоричен беше Борисов след последното заседание на Европейския съвет в Брюксел през декември. Газовият интерконектор с Турция обаче от години е замръзнал, или поне официалната информация за него е такава. През 2014 година беше подписан Меморандум за връзката, но оттогава работата не е помръдвала. Капацитетът освен това е проектиран на 3 млрд. куб. метра, тоест крайно недостатъчно, за да поеме газа от "Турски поток".