Трябва ли да се страхуваме от Северна Корея?

Превърнал ли се е Пхенян в "пълноценна ядрена сила" и какво значи това за останалия свят

Новините по севернокорейската държавна телевизия рядко имат нещо общо с реалността. Но въпреки това би било добре да се обърне сериозно внимание на последното послание на Пхенян. Какво всъщност иска да ни каже севернокорейският лидер Ким Чен-ун, когато твърди, че "целта е постигната" и че страната му се е превърнала в "пълноценна ядрена сила", пита в свой коментар за FAZ Петер Щурм.

Първото послание би могло да бъде следното: Северна Корея лъже и мами безпардонно. Защото в началото на сегашната криза Пхенян уверяваше, че щял да използва атома само за мирни цели. Само че севернокорейският режим използва всички последвали преговори и споразумения, за да продължи да развива ядрения си арсенал. Едно вече е ясно: не си заслужава да се хаби хартия, върху която да се печатат договори със страната на Ким. Защото те просто не се спазват. Второто послание съдържа малко по-позитивна субстанция: ако някой наистина е "постигнал целта си", то вече няма никаква нужда постоянно да провокира другите. Чисто теоретично дори той би могъл да си позволи да започне сериозни преговори за изход от кризата.

Затова САЩ, Китай и останалите играчи най-малкото трябва да проучат дали севернокорейската междуконтинентална ракета е натоварена и с такова съдържание - да показва готовност за започването на преговори. Но дори да се окаже точно така, за съжаление, това съвсем не означава, че накрая от цялата тази работа ще излезе нещо. Защото под "преговори" Ким Чен Ун разбира следното: да изнудва останалите, за да приемат те неговите искания. А тези искания обикновено се изчерпват с това да оцелее неговата диктатура.

Има ли смисъл от споразумения? Досега останалата част от света не беше готова да приеме Северна Корея за ядрена сила. И понеже не можем да предвидим дали в скоро време би се очертала някаква промяна на тези нагласи, остава въпросът: какво ще прави Ким с този арсенал на ужаса? Вярно, че ядрените оръжия имат възпиращо действие срещу възможно нападение. Ако обаче те не подлежат на никакво обсъждане, както Пхенян не се спира да повтаря, те губят своята стойност. А почти никой не вярва, че Северна Корея би се осмелила да нанесе първи ядрен удар. Защото с това режимът сам би си изкопал гроба. Какъв смисъл тогава би имало за останалата част от света - чисто политически - подписването на споразумение с един режим, в който вече никой не вярва - с изключение само на тези, които го ръководят?