Повечето индустриализирани държави имат донякъде странен проблем: недостатъчна инфлация. Това звучи абсурдно, защото мнозинството от хората не обичат инфлацията. Те биха предпочели в бъдеще едно евро или един лев да струва точно толкова, колкото и днес. Но централните банкери се страхуват от нулевия процент. Те смятат, че една ниска инфлация е по-добре за икономиката и правят всичко, за да се уверят, че преди запетайката ще има една двойка, така че инфлацията да е поне 2,0%.
В Европа, Съединените щати и Япония ключовите лихвени проценти са на нулево ниво от дълго време, към това трябва да добавим и изобилните програми за закупуване на облигации – и то в продължение на много години. Имат ли успех? Едва измерим.
Да, икономиката се връща към нормалното състояние в повечето индустриализирани страни, но инфлация почти няма. В еврозоната от началото на финансовата и икономическа криза през 2009 г. средното ниво е 1,1%, 1,4% в САЩ и само 0,3% в Япония, пише в свой анализ германският Süddeutsche Zeitung.
И така – мъртва ли е инфлацията? Въпросът се задава все по-често и доскоро бе немислимо, но сега се обсъжда сериозно и сред централните банкери. За тях това би било кошмар: в продължение на почти три десетилетия в много страни те преследват инфлационна цел от два процента. Но в САЩ и Европа тази граница не е постигана от години.
Американският икономист Нуриел Рубини описва липсата на инфлация като "мистерия". А Клаудио Борио, главният икономист на Банката за международни разплащания (БМР), вид мозъчен тръст за централните банки, признава, че „става все по-трудно да се разбере поведението на инфлацията". Той пита себе си и колегите си от централните банки: „Може ли да знаем по-малко, отколкото си мислим?"
Но защо трябва да има инфлация от две процента, няма ли да е по-добре да е нулева? Съвсем просто е - малко инфлация може да подобри настроението сред икономистите, защото по-високата цена, която даден човек плаща, е по-висок доход за друг. По този начин инфлацията прави възможно заплатите и корпоративните печалби да нарастват по-бързо.
Малко инфлация помага на икономиката да се възстанови от рецесията. Тя оставя на централната банка по-голямо пространство за намаляване на лихвените проценти и по този начин – за намаляване на разходите по заеми.
Компаниите могат да намалят разходите си, като поддържат увеличението на заплатите малко под инфлацията. Не на последно място, една ниска инфлация запазва икономиката далеч от дефлацията. Когато цените падат, растежът се забавя, тъй като хората се надяват на още по-ниски цени в бъдеще. Така една умерена инфлация може да се превърне в добра смазка за икономическите двигатели.
Икономистите обаче посочват, че това е донякъде илюзия. Ако всеки печели повече пари благодарение на инфлацията, никой не може да си купи повече неща, а просто се покачват само цените. В действителност обаче хората обичат да се поддават на илюзията, че имат повече пари в джобовете си, така че всъщност харчат повече и по този начин ускоряват икономическия растеж.
преди 6 години "Когато цените падат, растежът се забавя, тъй като хората се надяват на още по-ниски цени в бъдеще. Така една умерена инфлация може да се превърне в добра смазка за икономическите двигатели."Светът е сбъркан. Няма как да има неограничен растеж при ограничени ресурси. Земята е една. И дай като няма растеж зорлем да го правим и да надуваме балона на инфлацията само и само да има растеж. Какво означава този растеж, как се измерва (разни БВП-та и куп други манипулируеми глупости), носи ли удовлетворение на населението - никой не знае. Повтарят се едни научени параметри като инфлация, безработица, БВП, лихвени проценти и само това... Реакционна и папагалска политика - а уж са големи мастити банкери. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Американецът го казва ясно в 18тата минута, че инфлацията в САЩ е 8-9%. Той и други интересни неща казва за който иска да чуе:https://***.youtube.com/watch?v=PDQ2uo3IbuoПП: За този автор научих от тази медия:http://***.zerohedge.com/news/2017-11-30/paul-craig-roberts-washington-most-corrupt-government-history отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Пазарното обезценяване на парите е само една от последиците от създаващото щети държавно прилагане на парите.Сега чрез ниска основна лихва се влияе за занижена инфлация. Подходът е с временен ефект и с вероятни завишени щети.Спасението е възможно само чрез подобреното държавно прилагане на парите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ударили са те в кантара, затова ти се струва, че са поскъпнали. Колкото до тока, била е по-топла зимата. Всяка следваща зима става все по-люта и консумацията нараства, не четеш ли за климатичните промени. Накрая ще ни удави потоп и цените съвсем няма да има къде да се приземят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години масовите безплатни медии ...и независими ! : ))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Толкова огромно количество пари без покритие са създадени (количествените облекчения в различните им варианти), че не е за вярване. Илюзията за баланс се крепи чрез сила (медии, политици, ... ). По ниските нива на общественната пирамида, инфлацията почти не се наблюдава, там се въртят пари (раздават заплати) колкото/каквито са достатъчни само за възпроизводството на плебея. Парите по количественните облекчения се преразпределят по финансовите върхове между патрициите и използват за изкупуване на истински активи като земя, акции, лихварство/заеми, разширяване на зони на влияние/пазари/войни, ... , все инвестиции на високо ниво, където цените наистина се увеличават драстично (но това е извън полезрението на масовите безплатни медии). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това , друже, е само половината отговор. Защото има истински пари /например златото/ и фиатни пари, каквито са днешните. При истинските пари покупателната им сила зависи от самата вътрешна стойност, която притежават и служи за основа за определянето на съотношението пари-стоки. При фиатните пари, които нямат своя вътрешна стойност, няма и съответната основа - това е като сграда без основи, строи се нависоко и се разчита да няма силен вятър. Затова количествените улеснения вече не вършат работа - сградата е станала прекалено висока. Инфлацията е атрибут на фиатните пари, за да топи дълговете, генерирани от кредити - които всъщност са извор на инфлация. Това е една голяма абра-кадабра, както е описано в статията - всичко се крепи на илюзията у човека, че нарасналата шума в джоба му е повишила благосъстоянието му, а тя всъщност повишава цените на стоките. Икономическият растеж се крепи на класическия фокус, в който с едната ръка ви показват зайче, докато с другата ви отарашват отвсякъде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години мъртва, мъртва ... колко да е мъртва ? колко струваха кило домати преди 3 години колко сега :) има-няма 3 пъти разлика... колко ви беше сметката за ток преди 3-4 години в апартамента колко е сега :))) ... айде да не изброявам и други неща ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Мъртва е , толкова колкото е мъртва мечката спяща зимен сън отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години п.п.п. Най сетне нещо интересно в тоя сайт отговор Сигнализирай за неуместен коментар