Трябваше ли и това да се случи след Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ? Ангела Меркел не успя - поне засега - да състави правителство. В стабилната и икономически преуспяваща Германия, страната в сърцето на Европа, двигателя на ЕС, точно осем седмици след изборите за Бундестаг никой не знае какво предстои.
Малко преди полунощ в неделя Кристиан Линднер, лидерът на Свободната демократическа партия, която е с либерални възгледи за икономиката, сложи край на преговорите. Възгледът му: по-добре да не правим никаква, отколкото да направим лоша коалиция, пише в свой коментар за Deutsche Welle Инес Пол.
Запомнящото се заключение на Линднер бе предшествано от петседмични мъчителни преговори за съставяне на правителствено мнозинство, които от самото начало приличаха повече на сватосване по сметка, отколкото на любовна история. Преговори, които до самия си горчив край буксуваха заради дреболии, вместо да съумеят да извлекат добавена стойност от различията между отделните партии.
В Бундестага за пръв път влезе крайнодясната партия "Алтернатива за Германия”, а това сериозно разклати обичайните до момента варианти за съставяне на правителство. В един парламент със седем партии лесни решения вече няма. Още в деня на изборите социалдемократите категорично заявиха, че няма да подновяват широката коалиция с християндемократите, така че след 12 години на канцлерския пост Ангела Меркел беше принудена да търси един коалиционен формат, в който още от самото начало не играеше главната роля, макар че представлява най-силната партия. Понеже нейният ХДС изгуби гласове на изборите, Меркел трябваше да се задоволи с позицията на посредник - роля, в която тя се провали. Очевидно накрая тъкмо свободните демократи я препънаха в опита ѝ да намери нова, обединяваща идея за едно правителство, което вече не се задоволява с изпитани рецепти, а смело и активно тръгва да търси нови политически територии.
В центъра на конфликта беше и си остава отношението към бежанската криза. Либералната бежанска политика на Меркел позволи на "Алтернатива за Германия" да спечели голяма подкрепа. И в крайна сметка тъкмо този факт е в дъното на проваления опит за съставяне на коалиция.
Това все още не означава, че не бива да се помага на хора, изпаднали в беда. Означава обаче, че германците така и не бяха убедени, че помощта за тези хора не означава заплаха за самите тях.
Провалът на коалиционните сондажи показва, че и Германия се намира пред прага на поврат. И че икономическият успех не е достатъчен, за да приглуши страховете на хората от едно бъдеще, където бежанците са се превърнали във въплъщение на несигурностите в глобализирания свят.
Ужасното пробуждане през тази седмица е шок не само Германия, но и за цяла Европа. Защото тепърва ни очакват много седмици, ако не и месеци на неизвестност.