Финансов стратег на голяма инвестиционна банка в Европа наскоро ми каза, че държи две трети от личното си инвестиционно портфолио в глобални акции, а останалата трета в златни кюлчета, пише в свой коментар колумнистът на MarketWatch Брет Аръндс.
Защо цялото това злато? „Политически риск“, казва той. „Това е моята застраховка срещу правителствата или централните банки в света“.
Това ни води до Каталуния. Кризата в богатия испански регион има много от класическите съставки, които преди това доведоха до лоши резултати в Европа. По-конкретно, вземете едно старо, дълготрайно, политическо недоволство. Добавете големи дози политическа арогантност и некомпетентност в големите европейски столици. Загрейте и разбъркайте, пише Аръндс.
Това не означава, че тази криза ще взриви Испания или дори еврото, но очевидно е, че кризата е лошо овладяна. И да се опита Мадрид, не може да го направи по-зле. Ако каталунската местна власт провежда импровизиран неофициален местен референдум, очевидният ход е просто да го пренебрегнем. Той не означава нищо.
"Вместо това опитът да спрете хората да гласуват беше действие на идиот. Няколко души, с които говорих в Барселона, ми споделиха, че са решили да гласуват, само защото Мадрид е започнал да се меси", пояснява колумнистът.
И тогава испанското кралско семейство основно обявяваше онези, които гласуваха за независимост, за престъпници или предатели. Какъв чудесен начин да превърнете хората в републиканци.
В същото време действието на ЕС - или по-точно бездействието - кара гражданите на Каталуния да негодуват. Барселона вече е проевропейски град. Сега? Хората говорят открито за „Catalexit”, присъединявайки се към страни като Швейцария, Норвегия и (скоро) Великобритания като асоциирана страна извън Европейския съюз.
Ако Испания спре да плаща лихвите, които дължи на германските банки, а не само испанските граждани от техните политически свободи, смятате ли, че Европейската комисия ще си затваря очите? Странно е как вътрешнополитически въпрос получава внимание от страна на ЕС само когато става дума за пари.
Също така е смешно как Брюксел говори по-скоро за „правата на гражданите на ЕС“, когато става въпрос за разговори с Лондон, но не и с Мадрид. Предполагам, че сте гражданин на ЕС само когато можете да бъдете използван като разменна монета.
За сравнение на 1 октомври около 2,04 милиона каталунци гласуваха за независимост по време на незаконния референдум въпреки агресивния отпор от страна на правителството и полицията. Само 5,3 млн. каталунци имаха право да гласуват. Така че 38,4% от всички допустими гласоподаватели са гласували за независимост.
За разлика от това в миналогодишния официален референдум за Brexit във Великобритания около 17,4 млн. души гласуваха за напускане на ЕС. А във Великобритания имаше 46,5 милиона гласоподаватели - тоест 37,4% от одобрените британци гласуваха да напуснат ЕС. Това е с няколко процентни пункта по-малко от дела на каталунците, гласували за независимост. И то въпреки факта, че повече от половината от всички каталунци не са гласували.
Това е ситуацията, която Мадрид третира като обикновен проблем със законността и реда, а Брюксел се преструва, че изобщо не се случва. Какво не е наред с тези политици, пита се колунситът.
Ако еврото и дори Европейският съюз някога се разпаднат, се обзалагам, че това не е резултат само на икономически или исторически сили. Това ще се дължи на монументални опити, арогантност и некомпетентност сред европейския политически елит. През последните 10 или повече години те са направили почти всичко възможно, за да саботират своя политически проект.
Учудващо е, че гърците не са се спасили от години на мизерия, като са се отклонили от еврото. Същото важи и за Италия, Испания и Португалия.
Арогантността на Брюксел изигра важна роля и в провокирането на Brexit. Наистина един мой британски приятел, който гласува „да остане“ на миналогодишния референдум, беше толкова отвратен от реакцията на ЕС след гласуването, че сега казва, че му се иска да е гласувал за напускане.
Ако Брюксел и Мадрид имаха и капка разум или компетентност, щяха да отговорят на каталунската криза, като се опитат да си върнат подкрепата на каталунците. Вместо това, алтернативата на Мадрид за независимостта изглежда е да наложи пряко управление. Но ако се опитат да управляват Каталуния срещу волята й, те ще бъдат третирани като колония, а не като провинция. Трудно е да очакваме това да свърши добре.
Лично аз няма да държа една трета от парите си в злато. Но и аз не бих доверил всичките си парични средства на компетентността на хората, които управляват еврото. Има много начини, по които ситуацията в Каталуния може да се обърка. И златото въпреки всичките си недостатъци, поне е актив, който не се контролира от глупаци.
Автор на материала е колумнистът в MarketWatch Брет Аръндс.