Ислямското финансиране се радва на нарастваща популярност: през последните години секторът расте с 14% годишно, а интересът към акциите и облигациите, съвместими със Шариата, расте както в мюсюлманския, така и в немюсюлманския свят.
Има основателни причини за този растеж, както става ясно от няколко нови изследвания. Така например ислямските пазари бяха толкова силно разтърсени от финансовата криза от 2007/08, както конвенционалните пазари. Те могат да се разглеждат като ново сигурно убежище за инвеститорите, пише в свой анализ за The Conversation Лариса Яровая, доцент по счетоводство и финанси в британския университет Anglia Ruskin University.
Фактът, че ислямските финансови инструменти са популярни сред мюсюлманите, не е изненадващ. Ислямското законодателство забранява всякакъв вид лихви (Riba) или хазарт (Qimar). Трансакции без прозрачност (Gharar) също не са разрешени. За финансовата сфера това означава, че по-голямата част от активите и популярните търговски стратегии (напр. къси продажби и спекулации) са забранени в исляма.
За да се справят с този проблем, ислямските банки издават съобразени с изискванията на Шариата облигации (sukuk) . Конвенционалните облигации включват договорно задължение за плащане на облигационерите на лихвени проценти и изплащане на номиналната стойност на дълга на определена дата. Когато на инвеститорите се продават Sukuk облигации, парите се използват за инвестиране в актив, от който собственикът на облигациите получава дял. Плащанията към собствениците на Sukuk са резултат от печалбата (след данъци), която се генерира с този актив. Ако срокът на Sukuk облигацията изтече, емитентът е задължен по договор да я изкупи по продажна цена.
Има и акции в съзвучие със Шариата. Те трябва да отговарят на критериите за предотвратяване на риска. Освен това компанията трябва да бъде много малко активна в дейности, които се считат за грях в исляма, като например производството на алкохол или тютюн. Следователно ислямските акции са привлекателни както за мюсюлмани, така и за не-мюсюлмански инвеститори, тъй като тези активи могат да се считат за по-етични, отколкото са много конвенционални акции.
Съществуват две популярни предположения за това защо немюсюлманските инвеститори също избират активи, които съответстват на Шариата. Първо, ислямските финансови инструменти могат да предложат по-високи печалби. Например голямото търсене на етични активи означава увеличаване на продаваемостта на Sukuk облигации в сравнение с тази на конвенционалните облигации.
Втората причина се основава на идеята, че ислямските финансови пазари са отделени от конвенционалните пазари и се движат в друга посока по време на кризисни фази: ако конвенционалните пазари падат, ислямските растат. По този начин ислямските пазари предлагат на инвеститорите важната възможност да разнообразят своите портфейли и да се предпазят при спад на конвенционалните пазари.
Поради това ислямското финансиране често се категоризира като "алтернативно финансиране" с добър потенциал за намаляване на риска. Заедно с колеги от САЩ, Саудитска Арабия и Тунис Лариса Яровая решава да го изпробва. Резултатът: ислямските облигации съвсем не са много по-различни от традиционните облигации по отношение на своята структура. И освен това ислямските акции често са засягани от едни и същи глобални рискови фактори, като конвенционалните – като например цената на петрола или индекса на волатилността.
През последните години няколко финансови кризи разтърсиха фондовите пазари. Само през последните две десетилетия бяхме свидетели на Азиатската криза (1997 г.), на кризата в Аржентина (1998 г.) и финансовата криза от 2007-2008 г. в САЩ и Великобритания. Те причиниха значителна нестабилност на пазарите и сериозни загуби за инвеститорите. Ето защо последните търсят пазари, които са по-слабо засягани от кризи.
В едно неотдавнашно проучване Яровая и нейни колеги сравняват ислямските индекси с техните конвенционални аналози по време на кризи през последните две десетилетия в различни региони: в САЩ, Великобритания, Канада, Япония, еврозоната и Азиатско-тихоокеанския регион. И откриват, че ислямските индекси всъщност се разделят като движение от неислямските пазари в бурни периоди.
Така например ислямските регистрират само ограничени странични ефекти спрямо конвенционалните, като предлагат възможност за свиване на риска. Например волатилността на конвенционалните канадски индекси се прехвърля на 40% над ислямските индекси по време на тихи периоди. Но след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. на ислямските индекси в Канада се прехвърлиха само 10% от волатилността. Това отразява факта, че нивата на променливост са много сходни по време на тихи периоди - но има ясно разделение в периодите, когато конвенционалните пазари са засегнати от турбулентност. Тези резултати се отнасят и за световната финансова криза и за кризата в еврозоната. В бурни времена ислямските пазари се движат в контраст с конвенционалните индекси.
Активите в съзвучие със Шериата няма да предпазят инвеститорите от загуби - те не са имунизирани от финансовите сътресения, които настъпват на конвенционалните пазари. И във времена на икономическа стабилност инвеститорите няма да спечелят значително от инвестициите си на ислямските пазари, тъй като корелацията между пазарите в спокойни времена е висока. Ислямските пазари обаче бяха засегнати в много по-малка степен от глобалните финансови сътресения и така могат да претендират за статута на новите сигурни убежища, особено от гледна точка на немюсюлманските инвеститори.
15:53 | 12.09.22 г.