В Женвилие, квартал в покрайнините на Париж, където комунистите имат силни позиции, обещанията на президента Еманюел Макрон да помогне на бедните са посрещани с насмешка, пише Ройтерс.
Точно в този неугледен квартал на работническата класа бившият инвестиционен банкер по-рано тази седмица представи плана си за борба с бедността, полагайки усилия да се отърси от етикета "президент на богатите".
Безработицата тук е над средното равнище за страната, а близо 25 % от хората живеят в бедност.
Макрон обеща да реформира професионалното обучение, за да даде възможност на безработните отново да получат работа. Той обяви и увеличаване на обезщетенията за инвалидност, ремонт на системата за социалното жилищно настаняване и постепенна отмяна на непопулярен жилищен данък.
Плановете му за подпомагане на по-бедните домакинства обаче бяха засенчени от реформите, които според широко разпространеното мнение са в полза на богатите и инвеститорите, включително отмяната на данък "богатство" и понижаването на корпоративния данък.
Натали и Паскал Дилар са били принудени да се откажат от апартамента си, след като губят работата си. Сега със сина си тийнейджър те са се настанили при възрастните родители на Паскал, преживявайки с 400 евро месечно.
"Борба с бедността? Съжалявам, но като гледам нашето положение, ми става смешно", казва 50-годишната Натали, докато полицейските части за борба с безредиците отблъскват протестиращи синдикалисти при посещението на Макрон.
"Той помага на богатите, а не на малки хора като нас, това ми е проблемът", допълва тя.
Шест месеца след идването си на власт 39-годишният Макрон придвижва бързо плановете си да преоформи социалния и политически модел на Франция. Това му спечели похвали от международни инвеститори, съюзници от еврозоната и милиардери като Бернар Арно, шефа на концерна за луксозни стоки LVMH, според когото мерките в полза на бизнеса, взети от държавния глава, ще привлекат нови инвестиции и ще създадат работни места.
В страна, чиято "душа е равенството", както каза навремето бившият президент Франсоа Оланд, и чиято данъчна и социална система са създали по-слабо неравенство, отколкото във Великобритания или САЩ, реформите на Макрон разгневиха опонентите му от лявата част на политическия спектър, синдикати и работници.
Преразпределение на благата
Коментатори оприличиха мерките на Макрон с "икономиката на преразпределението", възприета от бившия президент на САЩ Роналд Рейгън и консервативния премиер на Великобритания Маргарет Тачър. Те вярваха, че намаляването на данъците за богатите ще облагодетелства бедните чрез засиленото потребление и инвестиции.
В неделя Макрон отхвърли икономиката на преразпределение на благата и предпочете аналогията с изкачване на скала, при което той иска "водещите катерачи" да са достатъчно силни, за да издърпат идващите след тях.
Мерките, планирани за идните пет години, ще повишат жизнения стандарт на най-бедните 10% от населението с 2,1%, докато най-богатите 10% ще живеят с 1,2% по-добре до 2022 година, според проучване на френското финансово министерство.
Единствената част от населението, която ще бъде в малко по-лошо положение, ще бъде горната част на средната класа, според експертите.
Според икономическия изследователски институт OFCE обаче това ще означава 700 евро на година повече за най-богатите 10% и по-малко от допълнителни 200 евро за най-бедните 10%.
Филип Анион, бивш икономист от университета Харвард, който допринесе за оформяне на политическата програма на Макрон, посочва, че "Макрономиката" е по-близка до скандинавския модел заради ролята на държавните инвестиции в професионалната подготовка и образованието.
Реформите на Макрон въпреки това отново разпалиха дебата за преразпределението между богати и бедни и показват, че обществото не очаква мерките да донесат инвестиции, които да са полза за икономиката като цяло, посочва изследователският институт Eurointelligence.
"Никога няма да мотивирате французите с "конкурентоспособност". Винаги ще успеете да ги мотивирате с "големи проекти"", казва икономистът Кристиан Сент-Етиен, имайки предвид мащабните начинания като френските държавни инвестиции във високоскоростни влакове, самолети и атомни централи, направени след Втората световна война.
В Женвилие двама пенсионери се оплакват от намеренията на Макрон да увеличи социалните осигуровки върху пенсиите.
"Съпругът ми е работил по 50 часа седмично, откакто е бил 15-годишен. Сега ни казват - вие, пенсионерите, получавате твърде много, след като излезете в пенсия", възмущава се едната от тях.
(БТА, със съкращения)
09:56 | 12.09.22 г.