Някъде в огромния търговски център - под влакчето, срещу киното IMAX и надолу по коридора от електронното казино - Анка Мариана Пекулеску забелязва привлекателен чифт черни кожени ботуши.
Тя си спомня дълга по кредитната си карта. Спомня си скъпите ремонти, необходими за отоплителната система в апартамента й. След това се сеща за допълнителните 500 леи (около 130 долара), които правителството току-що е добавило към месечната й пенсия, и си купува ботушите, пише New York Times в свой анализ.
„Пазаруването е като моята терапия", коментира 64-годишната г-жа Петулеску, която се пенсионира преди пет години като счетоводителка в държавна телефонна компания. „За да се чувствам добре, купувам“.
Склонностите на този пенсионер в Mall AFI Cotroceni обясняват защо Румъния е най-бързо развиващата се икономика в Европа. През първата половина на годината тя нараства с 5,8% спрямо предходната година.
Сцената показва защо много икономисти са песимисти за това, че забогатяването на Румъния ще продължи и защо някои се притесняват, че следващата криза в Европа вече се оформя. Голяма част от ръста, който Румъния постигна, е заради „лудостта", финансирана чрез увеличения от правителството, чиято популистка щедрост в един момент може да развали сметките.
За да плаща за увеличение на заплатите, правителството намалява разходите за инвестиции за магистрали и други обществени услуги - решение, което не е различно от това да се откаже обучение на деца в колеж, за да се финансира нов басейн. Страхът се крие в това, че увеличението на заплатите плюс съкращаването на данъците доведе до моментно разтърсване на икономическата активност, която ще направи страната задлъжняла.
„Ние правим едни и същи грешки като Гърция", казва Кристиян Паун, икономист в Букурещкия университет за икономически изследвания. "Все още продължаваме да увеличаваме държавния дълг, когато сме в бум“, коментира той.
Засега всяко сравнение с Гърция, която е най-крайният пример за икономика, разрушена от неограничена държавна щедрост, е неправдоподобно.
В края на миналата година публичният дълг на Румъния възлизаше на около 39% от годишния брутен вътрешен продукт спрямо Съединените щати (74%), Великобритания (92%) или Гърция (182%).
Все пак, публичният дълг на Румъния се е удвоил през последните две десетилетия. "Това е много опасно," посочва Паун.
Властите отхвърлят подобни твърдения. Средният разполагаем доход на Румъния е една десета от този на Швеция и Австрия според данни на Европейския съюз. Каручките все още се виждат в провинцията, а в Букурещ модерни офиси седят редом до величествени стари сгради с разпадащи се фасади.
Правителството е под натиск за подобряване на жизнения стандарт. Вдигането на заплатите е един от начините да го направи. "Постигаме голям напредък", твърди Андрей Поп, член на парламента, който е част от управляващата Социалдемократическа партия. По думите му този растеж е устойчив.
Но световната рейтингова агенция Fitch наскоро предупреди, че разходите на Румъния са свързани с генериране на бюджетен дефицит по-голям от 3% от икономическата продукция. Това би означавало неспазване на правилата на ЕС, ограничаващи бюджетните дефицити.
"Няма да свърши добре", коментира сенатор Флорин Ситу, член на опозиционната Национална либерална партия и бивш главен икономист за Румъния на инвестиционната банка ING. „Ще се взриви в лицата ни“.
Дори лидерите на синдикатите твърдят, че правителството дава пари без да има сериозна стратегия.
"Няма съмнение, че заплатите трябва да се увеличат, но не така", смята Богдан Юлиу Хосу, президент на Националната конфедерация на профсъюзите (Cartel Alfa), която представлява около 600 хил. румънски работници, сред които учители, полицаи, държавни служители и др.
По думите му само тази година правителството е обявило десетки увеличения. То повиши минималната работна заплата за всички работници с около 16 % до приблизително 8,375 леи на час (около 2,18 долара). Медицинските работници получиха 25% увеличение. "Правителството дава пари на избрани хора", твърди Хосу.
Румъния се стреми да засили икономическия растеж, като ухажва чуждестранни инвеститори.
В крепостната сграда, която е служила като военен щаб по време на Втората световна война, прокурорите от Националната дирекция за борба с корупцията разследват министри, депутати и дори премиера. Но през последните месеци правителството се опитва да отслаби антикорупционните закони. През януари то забрани наказателното преследване за корупция за суми по-малки от около 50 хил. долара. Разгневени граждани излязоха по улиците и решението беше отменено.
"Има моменти, когато политиците ни показват, че няма намерение, няма истинско желание за изкореняване на корупцията", заяви главният прокурор на дирекцията Лаура Кодрута Ковеси. "Има истинска атака срещу съдебната система".
През първите седем месеца на годината чуждестранните инвестиции в страната се понижиха с повече от 17% според румънската централна банка. Ако притесненията за корупцията са фактор, внезапният обрат в инвестициите също говори за чувство на заблуда, докато правителството търси пари за финансиране на увеличението на заплатите.
През последните седмици властимащите очертаха планове за принуждаване на държавните компании да предадат своите парични резерви. В друг спорен ход властите предложиха противоречива реформа в пенсионната система.
"Те продължават да говорят, продължават да се коригират", казва Драгос Неацу, изпълнителен директор на румънския клон на Erste Asset Management, инвестиционен фонд в Австрия. "Сякаш те са музикални продуценти, опитващи различни версии на песента, преди да разберат какво да изпълнят“.
Само през тази година правителството промени данъчния кодекс 22 пъти, оплаква се счетоводителят Валентина Сайго. „Невъзможно е“.
Сред най-големите притеснения е това, което правителството не прави - да модернизир и разширява инфраструктурата на Румъния.
Noriel, румънска компания за играчки, закупена миналата година от полски и американски частен фонд, е увеличила мрежата си от магазини от 46 търговски обекта в цялата страна до 60. Но Noriel ще се разширява още по-бързо, ако магистралите са по-добри, посочва главният изпълнителен директор на компанията Марек Мацейко.
Фирмата проектира своите играчки в Румъния и ги произвежда в Китай. Те се доставят до пристанище на Черно море, след това се транспортират до Букурещ. Но пускането на играчките в магазините на Noriel в Тимишоара, румънски град на около 340 километра на запад, може да отнеме два дни през зимата.
„Липсата на инфраструктура оказва влияние върху нашия бизнес“, посочва Мацейко.
Сорин Попа също проклина магистралите. Той отглежда марули в оранжерии в село извън Букурещ, обработвайки същата земя като баща си и дядо си.
Засега обаче мнозина са твърде заети да се наслаждават на тези великолепни времена, за да се притесняват за това, което следва.
14:10 | 14.09.22 г.