Големият победител на изборите в Австрия е крайнодясната Партия на свободата, независимо дали ще участва в управлението на страната или не, пише в свой коментар европейското издание Politico. Партията създаде такава обстановка в страната, че останалите трябва да се съобразяват и да бъдат участници в пиесата, допълва още изданието.
Лидерът на Народната партия – 31-годишният Себастиан Курц, се готви да управлява, сформирайки коалиция с десен уклон, а всъщност последния път, когато подобно формирование управляваше страната, нещата с останалите членове на ЕС се обтегнаха съществено.
През 1999 година австрийците избраха поредния популист, пише още Politico. Тогава останалите страни от ЕС изолираха страната чрез двустранни санкции и така приключи неговото управление. Днес крайнодясно управление не звучи толкова скандално, както преди 20 години. Десни партии бяха управляващи, а лидери от политическото статукво промениха възгледите си и заговориха открито срещу имигрантите.
Затова в момента и ЕС не обръща толкова голямо внимание на процесите в Австрия – общността е поставена пред много по-сериозни предизвикателства, а и правителствата в Будапеща и Варшава поставят много повече на изпитание търпимостта на институциите по отношение на спазването на основни европейски права.
Засега Брюксел се задоволява да следи единствено дали слоганите от предизборната кампания в Австрия ще се превърнат в действия и особено що се отнася до политиката по миграцията, посочва европейското издание.
Австрия все пак е малко по-различен случай спрямо Унгария, например. В страната върховенството на закона е основен принцип още от времената на Хабсбургската монархия, тоест правителството едва ли ще наруши европейските правила по каквато и да било тема. Страната е консервативна и национализмът няма дълбоки корени.
Австрия има и сериозни разлики от бунтарите във Вишеградската четворка – страната е основен донор за европейския бюджет, докато те са бенефициенти, Виена спазва неутралитет по военни теми, а четирите са членове на НАТО, австрийците са против ядрената енергетика и не харесват свободното движение на трудова сила в ЕС, което пък е от основно значение за страните от Централна и Източна Европа.
И все пак ЕС трябва да се тревожи от завоя надясно на Австрия. Като повечето популисти и лидерът на Партията на свободата е поддръжник на идеята за пряката демокрация, за „волята на народа“ в управлението. Курц също се изказа в полза на провеждането на повече референдуми в Австрия. Това означава, че страната може да използва общественото мнение, за да насочи огромни количества средства, за да ограничи потоците на бежанци, както направи Унгария през 2016 година.
По подобен начин Холандия блокира търговското споразумение на ЕС с Украйна – правителството се съобрази с резултатите от референдум по темата.
Ако важните решения, особено касаещи политики на ЕС, се взимат на базата на общественото мнение в Австрия, под заплаха може да се окаже европейския път на Западните Балкани. Виена е един от най-ярките противници на бъдещето разширяване на ЕС.
Най-големият тест за бъдещото правителство на Австрия ще бъде втората половина на 2018 година. Тогава страната ще поеме (от България) председателството на Съвета на ЕС и младият ѝ премиер може да се окаже изправен пред труден избор – да подкрепи германо-френския дует и неговите виждания за мигрантите, или да се съобрази с настроенията в собствената му страна.