Всяка година Мохамед Ел-Ериан се появява на годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон, но този път той е там със смесени чувства. Ел-Ериан се опасява, че т. нар. Вашингтонски консенсус може да се провали, тоест – правилата за световната икономика след войната, които бяха характеризирани от свободната търговия, свободния транфер на капитали и международното сътрудничество. Последиците биха били нов „хаос“. Но и за самите пазари и централни банки икономистът вижда сериозни рискове.
„В момента живеем в ситуацията „Да, но...“. Да. Наистина преживяваме синхронен ръст на глобалната икономика с най-малките различия в ръстовете на икономиките на по-големите държави от много години. Освен това колебанията в цените на капиталовите пазари са изключително ниски. Но някои негативни аспекти пораждат противоречиви мнения.
Оптимистите считат ниската волатилност за даденост и продължителен феномен. Аз пък се опасявам, че ниската волатилност на финансовите пазари е изкуствена и кара инвеститорите да поемат твърде високи рискове. Инвеститорите свикнаха, че при всички положения може да разчитат на подкрепа от страна на централните банки. Затова използват всяка ценова корекция, за да купуват акции“, казва в интервю за германския Handelsblatt главният икономически съветник на застрахователната група Allianz.
Според него сегашните перспективи за широкомащабно възстановяване на икономиката в глобален план са твърде недостатъчни, за да оправдаят високите борсови оценки на редица компании. По думите му сегашното високо ниво е постигнато заради огромната ликвидност, която централните банки са изпомпали на пазарите.
„За Фед не се притеснявам, той ще успее да увеличи съвсем бавно и постепенно лихвите и да свие баланса си, без да причини опустошения на пазара. Това ще е постепенен процес, както когато наблюдаваме как току-що положената боя съхне на стената. Но не знам какво ще се случи, ако едновременно много централни банки се опитат едновременно да бъдат по-стриктни. Следващата може да е ЕЦБ, след това Китайската централна банка, а след това – тази на Япония“.
Според Ел-Ериан специално ЕЦБ има сериозни аргументи за нормализиране на паричната си политика. От една страна – икономиката се съживява, а от друга – банката трябва да внимава да не окуражи инвеститорите да поемат високи рискове. А за капак – негативните лихви имат и негативни допълнителни ефекти, казва финансистът.
По думите му политиците трябва да поемат част от отговорността. „С правилния микс от реформи от централните банки може да падне голяма част от товара. Структурните реформи на Германия може да са пример за много развити страни, защото някои икономики взеха погрешни решения преди двадесетина години за моделите на ръст. САЩ, но също така и Великобритания и други страни вярват погрешно, че финансовият бранш ще е решаващият двигател за ръста. Сега имаме нужда от структурни реформи, които да подобрят производителността“, казва още Ел-Ериан.
Според него освен реформи ще има нужда от леко орязване на дълга на Гърция, макар че това би било „несправедливо“. Същото според него следва да се направи и с част от студентските кредити в САЩ.
На въпроса дали засилването на политическото и икономическото сътрудничество в момента е възможно на фона на възхода на редица популистки и националистически формации, финансистът отговаря, че „е нужна нова криза, за да може политиците да се фокусират над важните неща. Заради продължителния ръст на икономиката някои политици може да са склонни към самодоволство“, казва още той.
За да се ограничи високият апетит към рисковете според Ел-Ериан е нужен наистина сериозен шок, като например криза със Северна Корея или политическа грешка на някоя централна банка или редица по-малки шокове.
01:48 | 14.09.22 г.