fallback

ЕС остава все така разделен по източния фронт

Държавите от Централна и Източна Европа имат различни представи и искания за интеграцията и разширяването на Шенген и еврозоната

13:02 | 15.10.17 г. 1

За пореден път дебатът в Европейския съюз (ЕС) е колко бързо държавите членки искат да постигнат сближаване и в каква степен. Различията по този постоянен въпрос за бъдещето на Европа обаче са по-дълбоки от всякога, особено сред по-новите членки на съюза от Източна Европа, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Фокусът в момента е докъде биха стигнали новата власт в Париж и бъдещото правителство в Берлин особено контекста на Brexit, след като източноевропейски държави блокират плановете за засилване на интеграцията в еврозоната, за Европа на няколко скорости и за разширяването на Шенгенското пространство, посочва изданието.

Сблъсъкът на гледни точки освен това отнема шанса на региона да играе ролята на обединена опозиция на френско-германския алианс.

България, Румъния и Хърватия настояват за задълбочаване на интеграцията, включително и разширяване на Шенген и еврозоната. Полша и Унгария от друга страна вече членуват в Шенгенското пространство, но но нямат желание да се присъединят към валутния блок и се страхуват, че засилването на интеграцията ще подкрепи допълнително властта на Брюксел.

Чехия е някъде по средата – обществеността в страната е скептична, а лидерите ѝ имат желание да си оставят отворена вратичка за задълбочаване на интеграцията в бъдеще.

Членката на еврозоната Словакия пък няма нищо против със задълбочаването на интеграцията и не вижда проблем с концепцията за Европа на няколко скорости, за която натиска президентът на Франция Еманюел Макрон.

Ето и как държавите от Централна и Източна Европа разпределят силите си по основните европейски въпроси

Клуб на интеграцията: Румъния, България, Хърватия

Румъния, България и Хърватия целят да се присъединят към Шенгенското пространство за свободно пътуване и еврозоната и се опасяват, че има политически усилия – или поне трите страни го възприемат по този начин, напредъкът им да се забави.

Членството в еврозоната остава в далечна перспектива, но и трите държави са демонстрирали твърд ангажимент за приемането на единната валута. През юни българският финансов министър отново декларира готовността на страната да се присъедини към механизма ERMII, който предшества членството в еврозоната. През септември Хърватия определи 2020 г. като краен срок за присъединяването към „чакалнята“ за еврозоната.

Румъния пък декларира през август, че цели до 2022 г. да е приела еврото.

В изявление за Politico външният министър на България Екатерина Захариева коментира, че някои държави членки са с различен темп на развитие. „Това, което искаме, е всички форми на сътрудничество между държавите членки в различни сфери да имат приобщаващ характер и тези, които желаят да се присъединят, но още не са готови, да получат помощ“, посочва тя.

Захариева допълва, че логична стъпка напред би бил бюджет на еврозоната, който да подобри политиките на валутния съюз с националните фискални политики. Тя обаче подчертава, че този бюджет трябва да се ограничава до политиките, които касаят самата еврозона, и не трябва да дублират политиките, финансирани от бюджета на ЕС.

Трите държави бяха посочени и от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер миналия месец в речта му за състоянието на ЕС. Той настоява източноевропейските страни да не бъдат оставяни на заден план. „Ако искаме еврото да обединява, а не да разделя континента, тогава то трябва да бъде повече от валута на отбрани държави“, коментира тогава той. Според Юнкер „еврото трябва да бъде единна валута на целия ЕС“.

Председателят на ЕК освен това настоява България и Румъния незабавно да бъдат приети в Шенгенското пространство, а Хърватия – когато стане готова за това.

Резултатите от проучвания на Евробарометър показват, че по-дълбоката интеграция на ЕС е популярна в трите страни. Според проучването от април 64% от гражданите на Румъния, 52% от гражданите на Хърватия и 50% от гражданите на България подкрепят приемането на еврото.

ЕС също е популярна институция в трите държави. В Румъния например 57% от респондентите в проучване на Евробарометър от май посочват, че имат доверие на ЕС, което е едно от най-високите равнища на подкрепа в блока.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:08 | 13.09.22 г.
fallback