Израелци, турци, египтяни, йорданци... Всички си проправят пътека към Кремъл с надеждата президентът на Русия Владимир Путин – новият господар на Близкия изток, да им осигури интересите и да реши проблемите им, пише Bloomberg.
Последният на опашката е саудитският крал Салман. Той е първият монарх на Саудитска Арабия, който планира да посети Москва. Водеща тема в програмата му е Иран – близък съюзник на Русия, който обаче се възприема като основен враг от повечето арабски страни.
Доскоро Вашингтон беше единствената дестинация за подобни посещения, отбелязва информационната агенция. Сега обаче се вижда, че американското влияние в района отслабва. Това е свидетелство за успеха на руската военна интервенция в Сирия в подкрепа на президента на страната Башар ал-Асад, докато САЩ продължават да настояват той да напусне поста.
„Реалността вече е различна, балансът на силите се промени“, коментира Денис Рос, който е бил американският главен преговарящ за мира в Близкия изток в кабинетите на няколко американски президенти.
„Путин успя да превърне Русия във фактор в Близкия изток. Затова и ще виждаме един постоянен поток от посетители от Близкия изток към Москва“, допълва той.
Успехът обаче също идва със своята цена и проблеми. Конфликтните искания се увеличават и не е лесно да се удовлетворят. „Колкото повече се опитваш да заемаш позицията на този, който се разбира с всички, толкова по-трудно става да играеш тази игра“, посочва Рос.
Москва беше водеща сила в региона по време на Студената война, като въоръжи арабските държави заради Израел. Влиянието ѝ обаче започна да отслабва след падането на комунизма. Когато САЩ започнаха инвазията в Ирак, за да свалят Саддам Хюсеин, Русия беше страничен наблюдател, който не можа да направи нищо, освен да протестира.
Ситуацията започна да се обръща през 2013 г., когато американският президент Барак Обама взе решение да не атакува Асад. Две години по-късно Путин изпрати войски и самолети в негова защита.
Съюзниците на Америка в региона на Близкия изток по принцип поддържат тезата, че Башар ал-Асад трябва да си отиде. Илюзиите им обаче свършиха с отказа на САЩ да разположат войски там, за да го принудят да се откаже от поста си.
Според Халед Батарфи, професор във филиала на Alfaisal University в Джеда, Саудитска Арабия, руското влияние в региона се увеличава, защото САЩ са позволили това. Това схващане е широкоразпространено. Дори и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган изрази подобно мнение миналия месец. Той самият години наред призоваваше Вашингтон да се намеси в сирийската криза, но сам признава, че „преговорите приключват без резултат“.
Турция вече се присъедини към Русия и Иран и плана им за деескалация на напрежението. А само преди две години напрежението между Путин и Ердоган заплашваше да се взриви.
Саудитците, които финансират бунтовниците в Сирия да се бият срещу Асад, си сътрудничат с Русия в увещаването на опозицията да се включи в мирните преговори. Това обаче би „циментирало“ сирийския лидер на власт.
Партньорите на САЩ в Близкия изток приветстваха победата на Доналд Тръмп на президентските избори, но поне досега той не демонстрира особена промяна на политиката на Вашингтон от времето на Обама. И той поне засега се концентрира върху битката с „Ислямска държава“, а не с Асад.
Така че, ако целта за смяна на режима в Сирия се е сменила, приоритетите се променят. Саудитците и още няколко нации в региона настояват Русия да намали ролята на Иран в Сирия. Само че Путин най-вероятно няма да промени отношението си към Иран, за да удовлетвори Рияд. Лидерът на Израел Бенямин Нетаньху също не постигна нещо особено с посещението си в Москва.
Засега обаче Русия успява да поддържа отворени каналите за комуникация между различните страни.