Жан-Клод Юнкер има сериозни планове.
„Еврото е предопределено да бъде единната валута на ЕС като цяло", заяви председателят на Европейската комисия в речта си относно положението на европейските нации. В контекста на реформата на Европа той отдаде на валутата централна роля. Тя трябва да е повече от валутата на редица избрани държави. Еврото, според посланието на Юнкер, е за всички.
И има отчасти право, пише в свой анализ германският Die Welt. Наистина договорите на ЕС предвиждат, че с изключение на Дания и Швеция държавите членки ще станат членове на евроклуба, след като изпълнят определени критерии за конвергенция. Проблемът е, че най-късно еврокризата показа, че някои държави очевидно не са в състояние да оцелеят под покрива на единната валута.
Изминалите години не само разочароваха гражданите в страните членки, но и в кандидатстващите за присъединяване държави. Това се вижда недвусмислено и в предизборната кампания на Германия. Почти всички коалиционни партии са ангажирани с Европа и са поели ангажимент да прехвърлят допълнителни компетенции към ЕС. Но идеята на Юнкер за еврото на целия континент не може да се намери в нито една предизборна програма.
Има си и причина. Наистина, еврото донесе много предимства на гражданите от въвеждането му през 1999 г. - трансгранични трансакции, ваканционни пътувания до други държави от еврозоната - всичко това стана по-лесно и по този начин също и по-евтино.
Целта на еврото обаче да насърчи интеграцията в Европа може да се счита за неизпълнена.
Веднага след въвеждането на валутата разликите отново се увеличиха. И най-късно след финансовата криза през 2008 г. държавите членки отново започнаха се развиват в съвсем различни посоки.
Това е особено ясно видимо при статистиката за доходите на глава от населението на Италия, Испания и Германия. Преди 1999 г. развитието бе до голяма степен синхронизирано. След преминаването от песетата към еврото Испания преживя почти невиждан дотогава бум, докато Германия първоначално до голяма степен бе в застой след сбогуването с германската марка. Италия, на свой ред, се разви през първите години без лира незабележимо. Ужасното събуждане дойде по-късно.
Всички държави от еврозоната претърпяха спад на богатството по време на финансовата криза. Но докато в Германия кризата мина бързо и сега държавата преживява един от най-дългите си подеми в новата история, след няколко рецесии Италия се бори трудно да се отлепи от дъното. Испания, от друга страна, се завърна към растежа след драматичния спад след спукването на имотния балон.
„Единната валута принудително води до това различните икономики да се отклоняват в различни посоки. Силните стават все по-силни, слабите стават по-слаби", казва Чарлз Гейв, стратег в независима изследователска фирма GaveKal Research. Това е класическата англосаксонска гледна точка - че еврото е вид грях.
Според тази теория страните, които ползват валута, върху която не могат да влияят, са възпрепятствани в своето развитие и просперитет. Ето защо единната валута е подходяща само за държави, които имат синхронни икономически цикли или които могат да се адаптират изключително гъвкаво към шокове.
От това се опари дори и Финландия, която след края на хилядолетието бе застигната от три сътресения. Провалът на мобилния производител Nokia, кризата на някога важната хартиена промишленост и санкциите срещу ключови търговски партньори на Русия са външни събития, като не са свързани с останалите членове на еврозоната. Тъй като страната не можеше да обезцени собствена валута, финландската икономика изпадна за дълъг период в застой и изостана далеч зад своя съсед Швеция, който разполага със собствена валута. А през 90-те години чрез радикална девалвация на финландската марка Финландия преодоля сравнително бързо разпадането на СССР и една банкова криза.
Много страни от Източна Европа не са склонни да се откажат от собствената си гъвкавост по отношение на валутата предвид тези преживявания. По-специално Полша и Унгария успяха чрез значително обезценяване на злотата и форинта да преодолеят сравнително леко последствията от финансовата криза. Според договора на ЕС двете държави трябваше вече да са част от еврозоната, защото и при двете страни критериите за конвергенция са спазени.
Ситуацията е още по-ясно изразена в Чешката република. Страната е „отличникът“ сред кандидатстващите за присъединяване. Fitch очаква, че Чегия ще генерира бюджетен излишък през тази година. А дългът на страната възлиза на 35% от БВП, доста под необходимата граница от 60% от брутния вътрешен продукт.
В продължение на няколко години Прага обвързваше кроната с еврото като предшественик на членството в еврозоната. Но през пролетта чехите направиха се върнаха крачка назад и се отказаха от обвързването. Експерти считат това за ясен сигнал, че страната вече не се интересува от бързо членство в евроклуба. Развитието в съседната Словакия ясно показва, че членството - страната е там от 2009 г., в никакъв случай не е вредно. Страната, някога по-бедната част от бившата Чехословакия, се развива по-добре от Чехия след присъединяването.
Членовете на ЕС България, Румъния и Хърватия, от друга страна, са донякъде далеч от критериите за конвергенция. Докато Румъния е затънала в нови заеми, а Хърватия се бори с дълг в размер на 82% от БВП, България е най-слабо развитият член в икономически аспект. По отношение на доходите на глава от населението, което обаче не е формален критерий за членство в еврозоната, страната е с 50% под средния за ЕС доход.
И за този проблем Юнкер има решение. Той призовава за създаването на присъединителен инструмент за еврозоната, който да предоставя финансова и техническа предприсъединителна помощ на бъдещите страни от еврозоната. За пореден път това ще бъде класическото европейско решение: желание за решаване на всички проблеми, които възникват, с възможно най-много средства и програми за спасяване.