Каталуния – реалност и недоверие

В неделната сутрин испанците станаха свидетели на нещо необичайно. В известната катедрала Sagrada Familia в Барселона испанският премиер Мариано Рахой и каталунският регионален президент Карлес Пучдемон почетоха заедно смъртта на жертвите от Барселона и Камбрилс. В труден час това би било разбираем знак за подкрепа - но двамата политици скоро не бяха виждани един до друг.

Защото отношенията между централното правителство в Мадрид и региона Каталуния в североизточната част на Испания са повече от напрегнати. Каталунското регионално правителство в Барселона обяви референдум за независимост на 1 октомври. Това не е първият случай, в който каталунците се опитват да осъществят евентуалното отделяне от Испания чрез допитване сред 7,5 милиона жители. Каталунците твърдят, че са отделна нация и имат собствена култура и, разбира се, говорят свой собствен език - каталонски. 

Привържениците на една независимост се аргументират не само с културни аспекти, но и политически, като посочват нарастващото разочарование от консервативния и централистично мислещ Мадрид. Барселона винаги е била център на републиканците. По време на военната диктатура на генерал Франко, която продължи до края на 70-те години, каталунските традиции биваха потиснати, а на хората им бе забранено да говорят на техния език. Много от възрастните каталунци все още пазят лоши спомени от това време.

Днес регионът в Североизточната част на страната има широк статут на автономия, но иска да я разшири допълнително. Става въпрос и за финансови съображения. Каталунската индустрия генерира голяма част от просперитета на цялата страна, много туристи носят допълнителни доходи, а Барселона е уморена да вкарва пари под формата на данъци в по-малко ефективни региони на страната. Още през 2011 г., 2014 г. и 2015 г. тук имаше амбиции за независимост. От 2015 г. регионът е управляван от коалиция, която обеща на избирателите си нищо по-малко от започване на конституционен процес за отцепването от Испания.

Обещаните 18 месеца, в които това трябва да се случи, отдавна са изминали, а висшите съдилища в Мадрид забраниха всякакъв опит за постъпления към независимост. Испанският премиер Мариано Рахой отбеляза наскоро, че възнамерява да попречи „с всички средства“ и на референдума от 1 октомври. Той може да призове съдилищата да разтурят регионалното правителство, защото е противоконституционно.

Каталунското регионално правителство, от друга страна, заявява, че е мирно и проевропейско настроено. То просто искало да създаде малка автономна държава в ЕС, която да не зависи повече от Испания. Никой не може да забрани волята на народа, казват в Барселона. Според проучванията на общественото мнение обаче каталунците са разделени за това дали наистина искат да се отделят от Испания. Много от тях заявяват, че ще гласуват с "да" на референдум, само, за да дадат на правителството в Мадрид знак, че най-накрая трябва да се съобразява с регионалното правителство в Барселона, също и във финансово отношение. Иначе в истинската скорошна независимост на Каталуния не са убедени дори най-убедените сепаратисти.

Много чужденци считат споровете между Мадрид и Барселона за градски фолклор. Но това е горчивата истина, която бе видима и след нападението над Барселона. Националните и регионалните органи за сигурност открито показаха своето съперничество в най-трудните мигове. Каталунската полиция Mossos даваше информация почти само на каталунски. Националната испанска телевизия специално назначи преводач, за да преведе пресконференциите на каталунския министър на вътрешните работи на официален испански.

В събота Министерството на вътрешните работи в Мадрид съобщи, че териристичната клетка в Барселона е била разбита. Веднага след това регионалното правителство в Барселона разясни, че има различно мнение, защото младите мъже все още бягат. Един ден по-късно каталунският министър на вътрешните работи Хоаким Форн съобщи, че терористичната клетка е била неутрализирана след „арестите и убийствата на хора при различни акции", но операциите продължават.

По време на предаване на испанското радио Cadena Ser един каталунски коментатор заявява, че органите по сигурността в Мадрид са държали Mossos, каталунската полиция, в пълно невидение за терористичната заплаха в Барселона. Разузнавателните информации не са били предавани на каталунците. Едва наскоро на Mossos е било отново разрешено да участват в антитерористичните срещи на националните органи за сигурност. Според представител на регионалното правителство властите в Мадрид са блокирали достъпа до полицейските бази данни на Интерпол и Европол в продължение на години.

Това обаче е в противоречие с материали от медиите, според които испанските тайни служби и консервативното испанско Министерство на вътрешните работи са информирали отдавна каталунските полицаи и левия алтернативен кмет на Барселона за опасността от атаки с камиони на La Rambla. Кметът е бил изрично помолен да се монтират предпазни лостове, за да се попречи с това на потенциалните шофьори самоубийци на камиони. Според El País кметицата е отговорила на тези призиви с краткото изречение „Абсолютна сигурност не съществува".

Остра критика има и към каталунския министър на вътрешните работи Форн, който в телевизионно интервю заяви, че в Барселона и Камбрилс има „две каталунски жертви и две с испанско гражданство". Каталунският опозиционен политик Инес Арримадас, който е против обявяването на независимост заяви кратко: „ В опита си да ни разделят, те дори не се спират пред жертвите. Моля Ви, престанете!“.

Спекулации предизвика и кратка среща на германския външен министър Зигмар Габриел със самопровъзгласилия се „външен министър“ на Каталуния Раул Ромева в петък на летището в Барселона. Всъщност властите в Мадрид забраняват на Ромева да се нарича външен министър. С оглед на желанията за независимост на региона централното правителство настоява, че само то може да приема дипломати.

Габриел пътува до Барселона, за да посети германски роднини и жертви на атентата. Докато на летището е чакал испанската правителствена делегация, каталунецът Ромева се е присъединил към него, пише El País. Има и снимка от тази среща. По-късно прессекретарят на регионалния президент написа: „Не забравяйте, че те казват, че ние нямаме международни отношения. Че никой не би ни приел. Но министър Ромева го прие в кабинета си..." Според El País обаче никога не е имало среща в кабинет, а само на летището.

Всичко това засилва впечатлението, че каталунците осъществяват предизборна кампания в неподходяща ситуация. От друга страна, защитниците на независимостта се чувстват несправедливо атакувани и се опасяват, че такива медийни репортажи ще бъдат използвани целенасочено, за да прогонят темата за независимостта от дневния ред на гражданите.

И все пак – в този критичен миг испанците имат общ държавен герой: каталунски полицай, член на Mossos. В объркващата ситуация в крайбрежния град Камбрил младият мъж застреля четирима терористи наведнъж. В четвъртък вечерта той е приключил работата си. Той е описан от вестника El Mundo като "изключително отстъпчив човек", баща на семейство, който е работил извънредно, за да увеличи заплатата си. Сега той се консултира от психолози, за да се справи с преживяното. Но се величае за акцията си от медиите – и от каталонските, и от централноиспанските....