5 икономически задачи на следващото правителство на Германия

Вялата кампания преди парламентарните избори в Германия се е насочила към последната права. Ако продължи както и досега, най-вероятно ще станем свидетели на инертна заключителна фаза, лишена от каквото и да било напрежение. Който следи дебатите, може лесно да остане с впечатление, че нещата в Германия се случват от само себе си - на следващото правителство в крайна сметка няма да му се налага да взема големи решения и с няколко малки корекции всичко ще продължи както досега.

Това обаче едва ли ще бъде достатъчно. Дори обозримото бъдеще крие множество предизвикателства и рискове от гледна точка на икономическата политика. Ето пет въпроса, с които следващото правителство ще трябва да се заеме, пише списание Spiegel.

Правилно дозирани инвестиции

Германската социалдемократическа партия (ГСДП) има право - спрямо размера на икономиката си Германия харчи много малко за държавни инвестиции. Сравнение с другите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че за строителство и поддръжка на обществени съоръжения Берлин харчи по-малко от Австрия и Швейцария и много по-малко от Франция или скандинавските страни. Така Германия попада в същата група като по-бедни държави като Мексико или европейските страни в криза.

Германия е здраво заседнала в режим на продължителна криза. Въпреки изобилните държавни приходи инвестиционните разходи са толкова ниски, че се класира до страни като Италия, Португалия, Ирландия и Испания - държави, на които заради финансовата криза се налага силно да пестят, но които отчасти са инвестирали значително през предходните години.

В Германия инфраструктурата все пак остарява - пътища, училища, информационни мрежи - могат да са по-добри и трябва да са по-добри. След обединението през 90-те години държавата инвестира големи суми, но оттогава разходите силно са намалели.

За съжаление, в момента голяма инфраструктурна програма изобщо не е съвместима с конюнктурното положение.

Охлаждане на икономиката

В момента няма друга голяма икономика, която толкова силно да е преминала прага на прегряване като германската. Това сочат изчисления на Банката за международни плащания и ОИСР. Германия изживява най-силния си подем от дълго време.

Икономистите като цяло са единодушни, че производствените капацитети на германската икономика са крайно претоварени. Има свръхпроизводство, чиито мащаби се приближават до отчетените през 2007 г. Тогава бързият световен растеж обхвана и Германия, за да бъде последван през 2008 г. от световния срив.

В предизборната кампания обаче икономическият бум няма място, макар сигналите за него да се неоспорими - безработицата в големи части от Германия на практика не съществува, цените на недвижимите имоти скачат, а доверието на бизнеса в развитието на икономиката непрекъснато се повишава.

Германия сякаш почти не забелязва променените рамкови условия, което граничи с отричане на реалността. Следващото правителство ще трябва да овладее бума, без при това да влиза в сблъсък с Европейската централна банка, чиято политика е твърде стимулираща за германските условия.

Механизмът на икономическата политика напомня на бума в Испания и Ирландия през първото десетилетие на века, който се срина с финансовата криза. Ако в националната икономика не бъдат взети мерки за противодействие, след "германския балон" рано или късно ще последва "германски срив".

Отново трябва да си струва да работиш

Най-големият проблем на германската икономика в момента е недостигът на работна ръка. Никога толкова много хора в страната не са имали работа, никога не е имало толкова много незаети места. Множество работодатели биха могли да произвеждат още повече, ако успеят да намерят подходящите хора. Всъщност заплатите би трябвало да се повишат доста, но това не се случва. До мнозина трудещи се не стига почти нищо от подема в икономиката.

По-високите заплати биха могли да допринесат за покриване на недостига, като на трудовия пазар да бъдат привлечени повече хора. Резерви от неизползван трудов потенциал има при жените и при по-възрастните хора, които често работят на непълно работно време. Ако си струва от финансова гледна точка, то може би мнозина от тях ще поискат да работят повече.

Потенциал има и при дългосрочно безработните и работещите с непълен потенциал. По-високи заплати биха помогнали периферните групи да се интегрират по-добре на трудовия пазар.

На пръв поглед следващото правителство няма нищо общо с този проблем, тъй като определянето на размера на възнагражденията е работа на синдикатите и работодателските организации. Тяхна задача е заплатите да се повишат в съответствие с икономическото положение. Когато обаче механизмът за определяне на заплатите изглежда не работи от много години, федералното правителство трябва да се запита какво друго може да бъде променено на трудовия пазар, така че заплатите да реагират по-гъвкаво на изменените пазарни условия.