Познаваме го от всекидневието: собственият ни дом блести от чистота, градинката е китна, всичко е подредено и красиво. Но съседът, ах, съседът! Домът му се руши, дворът му е сметище, а нощем от прозореца му гърми музика, която ни лишава от сън. И най-вече: той сякаш изобщо не се опитва да промени нещо.
Същото е и с държавите. Европейците са в щастливото положение, че страните наоколо им имат приблизително еднакъв стандарт, еднакви ценности и еднакви цели. Нищо, че една или друга държава понякога се отклонява от общия път или изостава под равнището на съседите, пише в свой анализ Deutsche Welle.
Има обаче държави, които наподобяват на благоденстващи острови в морето на хаоса. Понякога това се дължи просто на късмет, най-често обаче причината е, че правителствата им си вършат добре работата.
Най-затруднени са онези държави, чиито съседи се намират в рецесия: просто защото има голяма опасност и те самите да се заразят. Та нали съседите обикновено поддържат интензивно икономическо сътрудничество.
През последните години две латиноамерикански държави успяха да се измъкнат от тази опасност: Гвиана и Уругвай. Една от съседките на Гвиана е Венецуела, която в момента затъва в хаос и върви към диктатура. На запад от Гвиана се намира Суринам, чиято икономика през миналата година се сви с 10%, също надолу върви и южната съседка, голямата Бразилия. В Гвиана обаче икономиката расте.
Уругвай също граничи с Бразилия, а освен това и с Аржентина. В сравнение с двете си съседки, които през миналата година записаха отрицателно икономическо развитие от няколко процента, уругвайската икономика обаче върви нагоре.
При Гвиана успехът се дължи главно на това, че страната има едва 800-хилядно население и съответно националната икономика е малка. При Уругвай е друго. Тази страна е изключение в Латинска Америка: с едно доста равноправно общество, с висок доход на глава от населението и с ниско равнище на бедност. Това навярно е постигнато чрез една стабилна политическа система и добре функционираща администрация – характеристики, които не се срещат другаде в Латинска Америка.
Две африкански страни, подобно на Уругвай, са много по-привлекателни за бизнеса в сравнение със своите съседки: Руанда и Гана. В Индекса на Световната банка за добри условия за бизнес Руанда заема 56 място – на светлинни години пред съседите си Бурунди (157-о място), Танзания (132-ро) и Уганда (115-о). За Конго изобщо да не говорим…
След геноцида през 1994 г. президентът на Руанда Кагаме успя да изгради стегната и добре функционираща администрация, която даде решаващ принос за изненадващия икономически успех на страната. Обратната страна на медала: Кагаме са саморазправи с опозицията и току-що спечели поредните избори с 98%.
Съвсем другояче стоят нещата с Гана. Тази страна се върна към демокрацията преди две десетилетия, а днес разполага с независима съдебна система и със свободни медии, които по този показател я класират сред първите три държави на континента. Общото с Руанда е, че и в Гана администрацията функционира много по-добре, отколкото при съседите. Страната изпреварва всички наоколо по още един много важен показател: ограмотяването. При това, изпреварва ги с няколко дължини: грамотни са над 76 процента от ганайците.
Добро образование и почтена, функционираща администрация – това са две от главните условия за просперитет. Но има и още едно: участието на жените в икономическия живот. По този показател повечето мюсюлмански държави сериозно изостават.
Има обаче и едно изключение: Азербайджан. В тази страна населението е мюсюлманско, но независимо от това над 60 процента от жените работят. Това е дори по-висок процент от православните съседи Русия (с 56,7% работещи жени) или Грузия (57%) и Армения (54,6%). Да не говорим за южния съсед на Азербайджан, Иран, където работят едва 16% от жените. Приблизително на същото равнище са и повечето други мюсюлмански страни. От такива мюсюлмански страни е заобиколен и Израел, където близо 60 процента от жените участват в трудовия живот.
Повечето жени работят и в Сингапур – една от икономически най-силните страни в света. Този град-държава изпреварва решително своите съседи Малайзия и Индонезия не само по фактора "работещи жени", но и по редица други показатели. Например – безмилостната борба срещу корупцията. Според световния индекс в това отношение Сингапур изпреварва дори Германия и изглежда като страна, изцяло освободила се от това зло. Други такива острови на почтеността са Чили, Уругвай (пак!), Коста Рика, Кипър и Бутан. Те често пъти граничат с държави, където правителство буквално изсмукват всички сокове от страните си.
Тъй че нека обобщим, пък и да погледнем на този фон България. Най-важните фактори за просперитета на една страна, които най-добре се виждат в сравнение със съседите, са: почтена и работеща администрация, добро образование, равноправие, работещи жени, борба срещу корупцията. Толкова е лесно…
22:20 | 08.09.22 г.