Отрицателните лихвени проценти, въведени от централните банки, като цяло проработиха като инструмент за стимулиране на инфлацията, за понижаване на доходността по облигациите и в някои случаи за отслабване на валутите. Това показва проучване на Международния валутен фонд (МВФ), цитирано от Ройтерс.
Още един извод от доклада е, че като цяло банките поддържаха печалбите си при такава политика, като запазваха маржовете с различни тактики, включително това да не прехвърлят всички изменения по лихвите към клиентите си.
Проучването на МВФ се фокусира върху влиянието на политиката на отрицателни лихви в Дания, Япония, Швеция и Швейцария.
Понижаването на лихвите под нулата беше част от усилията на някои банки да помогнат на икономиките да се възстановят от финансовата криза и да противодействат на дефлацията.
Европейската централна банка (ЕЦБ) например поддържа депозитна лихва от -0,4%. Това на практика означава, че търговските банки плащат за депозитите, които държат в ЕЦБ. Така регулаторът опитва да накара финансовите институции да кредитират и да задвижат икономиката.
Изводите от проучването като цяло са позитивни, подсказвайки. „Като цяло политиката изглежда проработи добре: лихвите на паричните пазари и доходността по облигациите се понижиха във всяка от държавите, която наблюдавахме. Валутите също отслабнаха до известна степен, поне временно“, пише в доклада.
„Лихвите по кредитите се понижиха, но по-малко, отколкото основните лихвени проценти. Банките извлякоха полза от по-ниските разходи за финансиране, а някои повишиха таксите си. Като цяло печалбите на банките бяха издръжливи“, се казва още в текста.
Уговорката обаче е, че отрицателните лихви няма да са толкова големи и че няма да останат дълго време.
„Ако лихвените проценти останат отрицателни дълго време или пък ако се понижат много под нулата, се предполага, че ефективността на политиката и стабилността на финансовата система може да бъдат изложени на риск“, пише в доклада.
20:42 | 12.09.22 г.