Световният ден на околната среда през тази година се проведе под мотото „Околната среда ни прави естествено щастливи". Критиците на политиките за опазването ѝ, като президентът на САЩ Доналд Тръмп, който вече обяви оттеглянето на страната си от Парижкото споразумение за климата, се съмняват дали създаденото от чистата околна среда „щастие“ може да компенсира разходите за мерките за опазването ѝ от страна на индустрията и потребителите.
Разбира се, добре известно е, че е доста трудно щастието на хората да се подложи на счетоводен одит. За разлика от това обаче е възможно проучване на признателността за „чиста околна среда", като такива изследвания показват отчасти впечатляващи резултати, пише в свой материал за икономическия блог Makronom президентът на германския Център за икономически изследвания (ZEW) в Манхайм Ахим Вамбах.
При това терминът „Чиста околна среда" има различни употреби и разбирания. Околната среда се използва както за прием на емисиите вредни газове, като например въглероден диоксид, но също така и като източник на ресурси. Горите като зона за отдих, алувиалните долини като защита от наводнения или дъждовните гори като убежище за неизследвани лечебни растения – това също може да се включи в термина.
И докато преките ползи от даден ресурс в повечето случаи се оценяват доста лесно, в контекста на други преки и косвени неизползвани компоненти на околната среда може да говорим и за стойности на опциите или стойности на съществуването. Индивидът подкрепя запазването на гората, дори ако тя никога не е била там, тъй като само от познанието за нейното наличие той отчита полза. Или защото иска да запази опциите за бъдеща употреба.
Икономистите използват различни методи, за да измерят оценката на хората за естествената околна среда, като например чистия въздух, чистата вода или биологичното разнообразие.
Един от тях е използването на косвени данни. Заедно с университета в Копенхаген ZEW наскоро изследва стойността на градските зелени площи на жилищния пазар в датската столица. Резултатът: Цените на жилищата в датската столица са по-високи в по-зелена среда. По-конкретният пример с малък парк показва, че домакинствата в района са готови да платят общо повече от 2 милиона евро годишно за запазването и поддръжката на този парк.
Друг подход за оценка на готовността за плащане за природните зони са преките изследвания. Петролният разлив в Мексиканския залив през 2010 г., предизвикан от експлозията на петролната платформа Deepwater Horizon на BP, предоставя един скорошен пример. С 3,2 милиона барела изтекъл във водата петрол това бе най-голямата регистрирана петролна катастрофа в историята на САЩ. Увреждането на местната екосистема и на туристическата и риболовната промишленост бяха сериозни.
Въз основа на проучване икономисти установяват, че средностатистическото американско домакинството е готово да плати 153 долара, за да се избегне повторението на този инцидент. Екстраполирано за цялото население на САЩ, това води до впечатляващата готовност да се заплатят 17,2 милиарда долара.
21:34 | 13.09.22 г.