Ако има нещо, което германците мразят повече, отколкото повечето хора, това е да си признаят, че са се издънили, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.
Затова е леко изненадващо, че дори още след като мастилото на финалното комюнике от срещата на Г20 не беше изъсхнало започнаха взаимните обвинения заради насилието по улиците на града.
Консерваторите обвиниха Олаф Шолц – кметът на Хамбург, който е социалдемократ, задето публично е коментирал, че не очаква някакви особени реакции заради срещата. Представители на лявоцентристите пък атакуваха канцлера ангела Меркел, че е решила да предложи срещата да се проведе в град с традиции в насилието от привърженици на лявото пространство.
Шолц пък, който някога се смяташе, че може да стане и лидер на Социалдемократическата партия, си посипа главата с пепел и определи кризата в Хамбург като „най-тежкия му момент“. Въпреки това той отказва да подаде оставка.
„Решението за сигурността се взима от канцлера“, коментира вицепредседателя на социалдемократите Ралф Щегнер. „Всеки, който се опитва да прехвърли политическата отговорност към Социалдемократическата партия, греши“, допълва той.
Полицията също се затруднява в обясненията си как точно допусна сблъсъците с около 1 500 лявоориентирани хулигани, които изпусна от контрол, въпреки че по улиците на Хамбург имаше над 20 хил. полицаи. Така органите на реда си навлякоха гнева на всички политически партии.
„Това, което се случи, го предвидих и аз, и много мои колеги“, коментира Ян Райнеке, старши представител на полицейския синдикат. Коментарите му подсказват, че политическата класа и ръководството на полицията всъщност не са се вслушали във всички опасения.
Сигурността е един от ключовите въпроси, които в момента терзаят германските избиратели. С разгорещяването на предизборната кампания в страната обвиненията може да станат и още по-ожесточени, а средата – твърде некомфортна за Меркел и компания, пише изданието. Това обаче едва ли ще представлява кой знае каква пречка по пътя на сегашния канцлер на Германия към победата.
Християндемократическият съюз на Меркел се „продава“ на гласоподавателите като като партия на реда и закона и то доста успешно. Повече от 40% от германците вярват на християндемократите повече, отколкото на социалдемократите, когато става въпрос за борбата с престъпността, показват резултатите от проучване на телевизия ZDF.
“Раните“ от насилието в Кьолн на Нова година и кризата около нелегалната миграция са още пресни, но опозиционните партии от лявото пространство се счита, че са по-слаби в решаването на такива проблеми. Същевременно основният дял гласоподаватели е на мнение, че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е прекалено екстремна. Проучванията на общественото мнение показват, че партията събира около 7% от гласовете и вече не представлява особена заплаха за Ангела Меркел.
Стратегията на християндемократите след срещата на Г20 е не да обвиняват социалдемократите, които управляват в Хамбург заедно със Зелените, а левите поддръжници, които излязоха на улицата. „Хората, които са отговорни, са тези групи хулигани“, коментира Петер Алмейер от партията на Меркел.
Същевременно лидерът на социалдемократите Мартин Шулц, който също има амбиции за канцлерския пост, защити избора на Хамбург за провеждането на срещата на Г20, като коментира, че такъв форум „трябва да се провежда в отворен и толерантен град“.
По принцип регионалните власти наблюдават работата на германската полиция по места. Предвид мащабите и характера на събитието обаче, федералните власти също са замесени в организацията му. И докато някои от местните активисти на Християндемократическия съюз призовават за оставката на кмета социалдемократ, те и много внимават да не мятат прекалено много камъни в калта, като се фокусират и върху директно отговорните за насилието.
Критиците на правителственото планиране на сигурността отбелязват, че заплахата от подобни леви протести и насилие срещу такива форуми е константна и добре известна и би било неискрено да се твърди, че събитията в Хамбург не е можело да се планират.
Подобни безредици имаше във Франкфурт през 2015 г. по време на откриването на новата централа на Европейската централна банка (ЕЦБ). Стотици от демонстрантите бяха арестувани, имаше и ранени – и протестиращи, и полицаи.
И макар че правителството на Германия се затруднява да се освободи от хватката на критицизма, Меркел е известна с майсторството си да оцелява и при такива политически бури. Пример за това е напрежението около сигурността заради бежанската криза, въпреки което тя успя да си върне доверието на германците, като затегна правилата за убежището, ускори депортациите и даде сигнал, че е готова да действа и по-твърдо.
Друго нейно предимство е, че лявото насилие в Германия е по-скоро проблем за социалдемократите, Зелените и другите лявоориентирани партии. Всички те отдавна са обвинявани от някои консерватори, че ако не окуражават поне симпатизират на демонстрантите насилници.
Мартин Шулц междувременно коментира, че демонстрантите нямат политическа легитимация и принадлежност. Според него насилието по улиците на Хамбург има „характеристики на тероризъм“.
Консервативният блок на Меркел води с 16 пункта, като събира около 40% от гласовете, според проучванията на общественото мнение. Затова и канцлерът няма кой знае за какво да се притеснява и едва ли ще поеме отговорност за ситуацията в Хамбург. За нейно щастие, и повечето германци не я обвиняват, заключава изданието.
02:44 | 14.09.22 г.