fallback

Провалът и упадъкът на Великобритания

От десетилетия британската външна политика лежи на три стълба - САЩ, ЕС и развиващия се свят, но въпросът е как ще се отрази Brexit на тях

12:30 | 08.07.17 г. 10

Година след референдума за Brexit във Великобритания основното усещане е за нещо счупено. Най-видимата вреда бе нанесена върху местната политика. Докато в Консервативната партия цари смут, твърдо левият лидер на лейбъристите Джереми Корбин говори как ще стане министър-председател след шест месеца. Също толкова сериозен обаче е и ударът върху глобалната позиция на Великобритания, която е по-слаба откогато и да е било от Суецката криза през 1956 г., когато САЩ потуши опита на премиера Антъни Еден да утвърди британската власт в Египет, коментира The Economist.

От десетилетия насам британската външна политика лежи на три стълба: САЩ, Европейския съюз и развиващия се свят. Уинстън Чърчил, син на британски аристократ и американска наследница, създаде фразата „специална връзка“, за да опише кръвните си и езикови отношения, които обвързват Великобритания със САЩ. Като бивша имперска сила Великобритания имаше близки отношения с десетки африкански и азиатски страни. Като една от най-големите икономики в Европа, тя имаше силен глас за определянето на бъдещето на Европа, често действайки като контрабаланс на френско-германската ос.

Британските дипломати могат да гледат наивно идеалистично на това. Суецката криза показа, че САЩ с радост ще захвърлят тази „специална връзка“, когато тя противоречи на националния им интерес. Британците винаги са били второстепенни играчи в Европа. Въпреки това трите стълба не само, че издържат тестовете на времето, но и се подкрепят един друг. Британското членство в ЕС засили влиянието на страната в САЩ, точно както близките ѝ отношения с Америка подкрепи позицията ѝ в ЕС. Съюзът увеличи глобалната сила на Великобритания, носейки с това търговски сделки с 53 други страни.

Решението на Великобритания да напусне очевидно ще ѝ отнеме влиянието в Европа. Дори да успее да договори благоприятен достъп до единния пазар, тя вече няма да бъде част от машината за взимане на решения в ЕС. Слабостта ѝ вече бе изложена на показ: главният преговарящ за Brexit на Великобритания Дейвид Дейвис засега е постигнал само отстъпки. Изолацията ѝ също е видима. От Тереза Мей вече редовно бива искано да напусне срещите, когато се обсъждат делата на ЕС.

Великобритания излиза от ЕС в момент, в който отношенията ѝ със САЩ са в риск. Доналд Тръмп е избухлива фигура с мото „Америка на първо място“. Той създава силни разделения, което означава, че колкото повече Великобритания се приближава до Тръмп, толкова повече отблъсква настроените срещу него. Проучване сред 37 страни на Pew Research Centre показа, че само 22% от хората смятат, че Тръмп ще „направи правилното нещо“ в международните отношения. Барак Обама получи 64% през последната година от мандата си.

А третият стълб? Най-силната карта на поддръжниците на Brexit е, че те са глобалисти. Освободена от гниещия труп на Европа Великобритания ще има свободата да гради отношенията си с развиващия се свят, твърдят те. И все пак няма доказателства, че британските компании са имали ограничения да правят това заради членството в ЕС. Съюзът не спря малките и средни предприятия в Германия да се превърнат в глобални източници на власт. Може би важи и точно обратното: развиващите се страни се интересуват най-вече от достъп до пазара на ЕС от 500 млн. души.

Самоутвърждаващата се логика на старата система ще се обърне през следващите няколко години, независимо кой се намира на Даунинг Стрийт. Хенри Кисинджър каза на конференция в Лондон миналата седмица, че Brexit представлява шанс да възобнови трансатлантическите отношения. Той обаче забрави въпроса, който сам зададе, когато пое американската външна политика: „На кой да звънна, когато искам да говоря с Европа?“. САЩ ще говорят повече време по телефона с приятната власт вътре в ЕС, отколкото с тази извън него. Развиващите се пазари ще са по-заинтересовани да работят със силните съюзи, отколкото с малка страна с особени правила и изменчива политика. Това може да се случи по-бързо, ако Великобритания избере Джереми Корбин.

От 80-те Великобритания и САЩ са водещите защитници в света на идеологията в момента – неолиберализма. Британски консултанти пътуват из Европа и бившия Съветски съюз, предлагайки уроци по приватизация. Шведите въведоха вътрешните пазари в своята социална държава. Германците се опитаха да приемат „акционерния капитализъм“.

Неолиберализмът обаче пострада по време на финансовата криза от 2008 г. Оттогава насам Великобритания и САЩ стоят смирено, залети от популстките течения, които предизвикаха Brexit от едната страна на Атлантика и Тръмп от другата. Привържениците на Brexit твърдяха, че вотът за напускане ще доведе до „пролетта на Brexit”, тъй като режимът в ЕС ще се разклати, а еврото ще се срине. Вместо това съюзът е в най-добрата си форма от години, с нов млад реформатор в Елизейския дворец и стабилна френско-германска ос. Из континента медиите говорят за Великобритания като за „болния човек на Европа“.

След Суецката криза Дийн Ачесън (държавен секретар при американския президент Хари Труман – бел. ред.) съжалява за това, че Великобритания е изгубила империята и се е провалила в опита си да намери своята роля. През следващите десетилетия постимперска Великобритания всъщност открива няколко роли: като опора между Европа и САЩ, като стар защитник на глобализацията в реглобализиращия се свят и като водещ поддръжник на неолиберализма. Благодарение на комбинацията от финансовата криза и Brexit тя обаче изгуби всички тези си функции рязко и изведнъж, завършва The Economist.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:45 | 13.09.22 г.
fallback