Овладяването на „най-опърничавия съпруг”

Преди малко повече от година гражданите на Великобритания взеха решението да напуснат Европейския съюз. Дали това е рационално решение, или лоша преценка на база недостоверна на факти кампания само бъдещето ще покаже. На дневен ред са преговорите. 

Кои са основните играчи и какво искат те, какви са разликите между Великобритания и блока и защо Brexit е важна тема за българското председателство на Съвета на ЕС са темите, които ще засегнем в този анализ. Дългоочакваните преговори започнаха с изглеждащи на пръв поглед безкомпромисни изисквания и от двете страни. Това естествено е  нормално, тъй като един развод никога не е безпроблемен, особено при повече от 40 години трудно съжителство, изпълнено с недоверие.   Кои са основните играчи и какво искат те? 

Главен преговарящ е Европейската комисия в лицето на Мишел Барние, а от страна на Великобритания Дейвид Дейвис. Общото между двамата е професионалният им опит в европейската политика.

Дейвид Дейвис е бил министър по европейските въпроси  през 1993-1997 г. в правителството на Джон Мейджър, докато Мишел Барние е изпълнявал същата функция почти по същото време през 1995-1997 г.

Това на пръв поглед не означава нищо, но случайността рядко съществува в дипломацията.

Великобритания по времето на Мейджър остава извън обсега на еврото и Шенген.  Да отбележим, че това се случва в контекста на  значително подобрени взаимоотношения с Европа, в сравнение с ерата на Маргарет Тачър.

Защитаването на националния суверинитет и интерес ще бъде движещият фактор при преговорите от страна на Лондон.

Интересен е изборът на Барние за главен преговарящ.  През 2010 г. английски таблоид го нарича „най-опасният мъж в Европа”.

На първо място - той е привърженик на една по-задълбочена политическа интеграция - такава, каквато Великобритания никога не е поддържала. След два мандата европейски комисар в различни комисии през 2015 г. той става съветник по въпроса за европейската отбрана на Жан Клод Юнкер. А самостоятелна политика в сферата на отбраната е другата област, в която Великобритания винаги е отстоявала позициите си. Изборът на тези преговарящи е тактически и добре премислен ход, целящ сблъсък на различни визии за Европа.

Другите институции, които ще заемат в даден момент важни роли в самите преговори, са Европейският парламент и Европейският съвет.

Темата с правата на европейските граждани ще бъде фокусът на Европейския парламент, който ще следи „развода” отблизо. Ролята на Европейския Съвет ще бъде значителна във втория етап на преговорите, в който се очертава дискусия по бъдещите взаимоотношения на Лондон с Брюксел. По предварителни графици това се очертава да бъде в началото на следващата година, когато България ще бъде председател на Съвета на ЕС. Да проследим кои са открояващите разлики в преговорите между блока и Великобритания.

Контрастът между подходите към самите преговори прави силно впечатление на наблюдателите на процеса.

От една страна, блокът следва структуриран подход, придържайки се стриктно към договорите на ЕС с конкретна програма за действие, тоест при него се забелязва едно „организирано оттегляне”.

От друга страна, липсата на визия, липсата на политически консенсус относно формата, която Brexit ще възприеме, и нестабилната политическа ситуация във Великобритания, създават предпоставки за един хаотичен подход към Brexit от страна на Лондон. Освен постоянните призиви, че по-добре да няма сделка, отколкото да има лоша такава, единствените сигнали, които Лондон дава за излизането си от Общността, са описани в Бялата Книга за излизане от ЕС, Бялата книга за отменяне на Договора на Европейските общности от 1972 г. и писмото, което задейства процедурата по чл. 50.

Основният извод от тези документи е фактът, че Лондон знае какво не иска, но не знае какво иска.

Съществува и доза ирония в противоречивите въпроси в преговорите, като например въпросите с правата на гражданите и бъдещите търговски взаимоотношения.

Същите тези теми бяха използвани кампанийно по време на референдума, но сега ролите са обърнати. По време на референдума настояващите за Brexit отчитаха имиграцията като проблем на членството в ЕС, игнорирайки икономическите ползи от членство. По време на преговорите обаче става ясно, че икономическите ползи на бъдещите търговски взаимоотношения са от голяма важност за преговарящите.

Учудващ е и фактът, че Лондон иска да запази европейските регламенти и директиви до голяма степен, с цел предотвратяване на правният вакуум, при напускане. Въпросът тогава е защо те бяха критикувани по време на кампанията, след като очакванията са придържане по същество до европейското законодателство?

Съществената разлика в политическата стабилност между Лондон и Брюксел също се отразява върху преговорните позиции. След загубата на мнозинство в британския парламент новосформираната коалиция между Консерватори и  Демократите-юнионисти от Северна Ирландия не предвещава стабилност.

Последните са евроскептични във възгледите си, което неминуемо ще повлияе на подкрепата им за определени законодателни инициативи. Според изследвания 19 000 европейски регулации, директиви и други са вече част от английското законодателство. Ако Уестминистър не може да съгласува новите закони, то се очертава следващите парламентарни избори да бъдат в най-скоро време, предизвиквайки още по-големи трусове във вътрешен и външен план.

Британската политическа нестабилност се противопоставя на еврооптимизма, който ни залива от постоянните анонси за обединение от движещите блока страни Франция и Германия.

Последните се раздвижиха значително след Brexit като доказателство, че кризите играят съществена роля в интеграционния процес на ЕС. Разбира се,  взаимодействието между национални политики и наднационални винаги е било от значение за самите държави членки и за Общността. В този смисъл спечеленото мнозинство на Емануел Макрон във френския парламент се очаква да доведе до по-задълбочена европейска интеграция. Защо всичко това е важно за България? Като председателстващ Съвета на ЕС страната трябва да следи тези процеси детайлно. Един от ангажиментите ѝ е да подпомага работата на председателя на Европейския съвет и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Има случаи, в които председателството поема някои задължения вместо върховния представител, като например да представлява Съвета по външни работи пред Европейския парламент или да ръководи Съвета по външни работи, когато се обсъждат въпроси от областта на общата търговска политика.

Предвид, че има вероятност фазата на преговорите по бъдещите търговски взаимоотношения да започне по време на българското председателство, би следвало да имаме нужните компетенции и анализи по различните въпроси, касаещи Brexit.

Въпреки че на държавите членки им бе отнета до голяма степен възможността да задават основните параметри по време на председателствата им след Лисабонския договор,  тяхната роля като политически брокер в законодателният процес на Съвета на ЕС остава изключително важна.

Именно в това си качество дадената държава членка бива оценявана в опитността си в овладяването на различните политически нюанси в разногласията между 27-те страни членки.

Относно Brexit такива със сигурност ще има и ние сме задължени да сме подготвени експертно. Може би най-същественото в едни преговори е да разбереш какво иска противоположната страна.

Но да разбереш какво цели Великобритания не е лесно. Неслучайно Джеръми Рифкин, бивш съветник на Обама, нарича Великобритания „най-опърничавият съпруг в този ...брак”. И задачата на ЕС, и на България като председател на Съвета на ЕС, е да се справи с „опърничавия съпруг” по един компетентен, експертен и справедлив начин.

* Жулиета Пенева е политически наблюдател, възпитаник на London School of Economics.